Определение № 316 от 03.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. Р. П. в качеството му на пълномощник на Г. Д. Г. и Е. Р. Г. с искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, като на доверителите му бъдат присъдени сторените по делото разноски за всички инстанции общо в размер на 4 667.07 лв., включващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. и държавни такси за касационното обжалване в размер на 667.07 лв.. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна [фирма] /в несъстоятелност/, в който се изразява становище, че искането е недопустимо предвид непредставяне на списък по чл. 80 ГПК. Прави се и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допълване на решението, взе предвид следното: С решение № 33 от 02.07.2015 г. по гр.д. № 3903/2014 г. по описа на ВКС, І г.о., е отменено частично решение № 87 от 17.02.2014 г. по гр.д. № 702/2013 г. на Пловдивския апелативен съд и в отменената част е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление [населено място], против Г. Д. Г. и Е. Р. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот - масивен магазин, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ 162.12 кв.м, разположен на партерния етаж на четириетажен жилищен блок, построен в поземлен имот - парцел І- “Жилищно строителство и магазини”, в кв. 376 “а” по плана на града, съставляващ имот с идентификатор 55155.503.534.1.40 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрена през 2008 г. С това решение съдът не се е произнесъл по искането на касаторите Г. и Е. Г. за присъждане на разноски по делото за всички инстанции, за което е направено своевременно искане в касационната жалба и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Молбата за допълване на решението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е допустима. Съгласно приетото в т.8 и т.9 от ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, когато съдът не е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже присъждането им. Непредставянето на такъв списък е пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските, но настоящият случай не е такъв. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е основателна до размера на сумата 4 242 лв., включваща разноски за адвокатско възнаграждение само за осъществената по делото защита по иска за ревандикация в размер на 3 575 лв., и заплатени държавни такси за делото пред ВКС в размер общо на 667 лв. Видно от представените по делото доказателства /пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л. 114 от първоинстанционното дело/ молителите са договорили и заплатили на упълномощения от тях адвокат сумата 4 000 лв. за осъществяване на процесуално представителство по гр.д. № 517/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, по което те имат качеството на ответници по предявения от [фирма] /в несъстоятелност/ иск за ревандикация и на ищци по приет за съвместно разглеждане обратен иск, предявен от тях против лицето М. Х. Д. за сумата 15 000 лв., претендирана като обезщетение по чл. 42, ал.1 ЗЗД. Тъй като обратният иск е отхвърлен, разноските за адвокатско възнаграждение за защита по иска за ревандикация по съразмерност възлизат на 3 575 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в същия размер е и заплатеното от ищеца по иска за ревандикация адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Водим от гореизложеното съдът