Определение № 4198 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5219/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. от [населено място] срещу определение № 387 от 01.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 528/2023 г. на Пловдивския апелативен съд. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от П. Ж. П. частна жалба срещу разпореждане № 148 от 19.06.2023 г. по гр. д. № 129/2023 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставена без движение подадената от жалбоподателя въззивна частна жалба вх. № 4846/13.06.2023 г. против определение № 212 от 01.06.2023 г., постановено по същото дело, като производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като постановеното от Кърджалийския окръжен съд разпореждане не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Обжалваният акт е от категорията на тези по чл. 253 ГПК, които постановилият ги съд може сам да отмени или измени при изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В случай че то не бъде отменено от постановилия го съд, правилността му подлежи на преценка при обжалване на разпореждането за връщане на оставената с него без движение въззивна частна жалба поради неотстраняване на нередовностите й. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о., намира обжалваното определение за правилно. Според разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и определенията, изрично посочени в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Съгласно чл. 279 ГПК разпоредбите на чл. 274 - 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда. Разпореждането на съда, с което е оставена без движение подадената от жалбоподателя въззивна частна жалба, не подлежи на отделен инстанционен контрол, тъй като то не прегражда хода на производството и не е сред категорията актове, за които законът предвижда самостоятелно обжалване. С оглед изложеното частната жалба срещу разпореждането на Кърджалийския окръжен съд е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,