Определение № 4413 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба вх. № 9503/ 01.04.2026 г. на ВАС, подадена от И. Л. К. и П. Г. К., действащи лично и като законни представители на детето Е. И. К., гр. София, срещу Определение № 8391/ 04.03.2026 г. по адм. дело № 8421/ 2024 г. на Административен съд – София град (АССГ), с което е върната частна жалба с вх. № 6268/ 20.02.2026 г. от И. Л. К. и П. Г. К., действащи лично и като законни представители на детето Е. И. К., гр. София, срещу Разпореждане № 3697/ 29.01.2026 г. и Определение № 3690/ 29.01.2026 г., постановени по адм. дело № 8421/ 2024 г. по описа на АССГ. С частната жалба се иска отмяна на Определение № 8391/ 04.03.2026 г.по адм. дело № 8421/ 2024 г. на АССГ. Частната жалба е допустима, като подадена от надлежни страни, в срок и срещу Определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Обжалваното определение е постановено, след като с Разпореждане № 5781/ 25.02.2026 г. на председателя на Трето отделение на ВАС е изпратена частна жалба с вх. № 6268/ 20.02.2026 г., подадена от И. Л. К. и П. Г. К., действащи лично и като законни представители на детето Е. И. К., гр. София, срещу Определение № 3699/ 29.01.2026 г., Определение № 3690/ 29.01.2026 г. и Разпореждане № 3697/ 29.01.2026 г., трите, постановени по адм. дело № 8421/ 2024 г. по описа на АССГ, като неотговаряща на изискванията на чл. 235а, във връзка с чл. 213, т. 3 АПК и чл. 215, т. 4 АПК, на АССГ. В Разпореждането е указано по отношение Разпореждане № 3697/ 29.01.2026 г. и Определение № 3690/ 29.01.2026 г., постановени по адм. дело № 8421/ 2024 г. по описа на АССГ, че в тази част на частната жалба следва да бъде изпълнена процедурата по чл. 213а, ал. 2, във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК. С оглед дадените указания съдия – докладчикът по адм. дело № 8421/ 2024 г. по описа на АССГ е приел, че частна жалба с вх. 6268/ 20.02.2026 г. срещу Разпореждане № 3697/ 29.01.2026 г. и Определение № 3690/ 29.01.2026 г., постановени по адм. дело № 8421/ 2024 г. по описа на АССГ, следва да се остави без разглеждане, което е сторил, макар и при непрецизен диспозитив, тъй като е върнал същата. Определението е действително, валидно и правилно. Същото е постановено на основание чл. 236, във връзка с чл. 213а, ал. 2, във връзка с чл. 215, т. 4 АПК, според който съдия - докладчикът оставя без разглеждане частните жалби при наличие на някоя от хипотезите по чл. 215 АПК - в случая чл. 215, т. 4 АПК, във връзка с чл. 236 АПК - определението не подлежи на касационно обжалване. Макар вместо диспозитив „оставя без разглеждане“, съдът да е изписал „връща частната жалба“, то ефектът на действието е същият, а и в текстовата част изрично е изписано, че се оставя без разглеждане частната жалба, поради което този пропуск не налага отмяна на обжалваното Определение. Определение № 3690/ 28.01.2026 г. е постановено във връзка с молба на същите жалбоподатели, с която е поискан отвод на съдия – докладчика. Съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 22, ал. 1 от ГПК и е оставил искането без уважение. Определението, с което съдът се произнася по искане за отвод, не е измежду съдебните актове, които подлежат на обжалване – с него нито се преграждаща по-нататъшното развитие на делото (чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК), нито законодателят изрично е уредил тази категория определения на съда да подлежат на самостоятелно обжалване (чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК). С оглед на това правилно съдът е приел частната жалба за недопустима, респ. за подлежаща да бъде оставена без разглеждане. С Разпореждане № 3697/ 29.01.2026 г. съдът се е произнесъл на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК по молба на И. Л. К. и П. Г. К., действащи лично и като законни представители на детето Е. И. К., гр. София, за продължаване на срока, определен с Разпореждане от 09.01.2026 г. за посочване от жалбоподателите на адвокат от предоставен им списък, като е счел, че не са налице предпоставките за това с оглед отразеното в представения като доказателство за необходимостта от продължаване на срока Амбулаторен лист от 26.01.2026 г., съобразявайки също, че такъв списък е бил предоставен още на 04.12.2025 г., както и че за жалбоподателя П. Г. К. не са представени доказателства за невъзможност да изпълни Разпореждането. Разпореждането, с което съдът се произнася по искане за продължаване на определен от съда срок по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, не подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК на обжалване подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и тези, за които това е изрично посочено в закона. В случая частната жалбата е насочена против акт, който не попада в изброените по-горе категории. Изрично оспорване на този акт, постановен по реда на чл. 63, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, не е предвидено. Разпореждането, с което искането за продължаване на срока за посочване на адвокат от предоставения списък е оставено без уважение, не прегражда по-нататъшното развитие на производството. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел частната жалба за недопустима и я е оставил без разглеждане. Предвид горното, настоящият състав намира, че Определение № 8391/ 04.03.2026 г. по адм. дело № 8421/ 2024 г. на Административен съд – София град не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,