Решение № 9244 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а, чл. 176 и чл. 175 във връзка с чл. 249 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за изменение на решение № 848/27.01.2026 г., постановено по адм. дело № 7371/2025 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските, както и по искане за допълване на посоченото решение, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка, подадени от „Инвест 2020“ АД, гр. София. С молбата, обективираща искане за изменение на решението в частта за разноските, се иска да бъде намалено присъденото юрисконсултското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и действително предприетите процесуални действия. С искането за допълване на решението, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка, се релевират доводи за непроизнасяне от страна на съда по наведеното възражение за нищожност на ревизионния акт (РА). Ответната страна – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт И. Панова, представя писмени становища за неоснователност на искането за изменение на решението в частта с разноските, както и на искането за допълване на решението, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за изменение в частта с разноските за допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, приложим във връзка с § 40 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.), с оглед датата на подаване на искането – 03.02.2026 г., а искането за допълване на решението, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка – също за допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176, ал. 1 АПК. При разглеждането им, настоящият състав съобрази следното: По искането за изменение на решението в частта за разноските: Искането за изменение на решението в частта с разноските е основателно по следните съображения: С решението, чието изменение се иска, „Инвест 2020“ АД е осъдено да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски. Цитираната норма предвижда, че юрисконсултско възнаграждение се определя съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), който от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). Относимата редакция на разпоредбата на чл. 24 НЗПП е тази, обнародвана в ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г., според която по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв., а по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лв. Предвид горното, Върховният административен съд, след като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в максималния размер по чл. 24 НЗПП – 300 лв. в тяхната равностойност от 153,39 евро в съответствие с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. По искането за допълване на решението, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка: Искането за допълване на решението, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка, е неоснователно по следните съображения: За да е непълно решението по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК, следва да не е изчерпан изцяло спорният предмет на делото и след постановяването му част от спора да остава висящ. С решение № 848/27.01.2026 г., постановено по адм. дело № 7371/2025 г. на Върховния административен съд, е отхвърлено искането на „Инвест 2020“ АД за отмяна на влязло в сила решение № 2065/04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 6848/2024 г. на Върховния административен съд, с правно основание чл. 239, т. 1 и 5 АПК. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички възражения на искателя, свързани с основанията по чл. 239 АПК, посочени от самия него. По отношение на възражението, изложено в искането за отмяна, че касационната инстанция не се е произнесла по твърдението за нищожност на ревизионния акт, съдът е изложил конкретни доводи, като е изследвал в дълбочина мотивите, изложени от касационната инстанция. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че производството за отмяна по своята същност съставлява извънреден способ, а не такова по последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. Той е приложим, когато влезлият в сила съдебен акт е неправилен поради наличие на някое от предвидените основания в чл. 239, т. 1-6 АПК, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт. Това води до извода, че решаващият състав по искането за отмяна на влязло в сила решение не разполага с правомощието да проверява правилността на мотивите на касационната инстанция. Споделими са в тази връзка и доводите на съда, че изложените в искането за отмяна твърдения по същество представляват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в производството по отмяна. Несъгласието на искателя с мотивите на съдебния акт не обосновава неговата непълнота, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. С постановеното решение съдът се е произнесъл по целия петитум на подаденото искане, като е налице формулирана и изразена воля по целия спорен предмет. С настоящето искане за допълване на решението по същество се цели преразглеждане и пререшаване на спора по начина, посочен от искателя, което е недопустимо. Що се отнася до искането в условията на евентуалност за поправка на очевидна фактическа грешка, същото е неоснователно. На основание чл. 175, ал. 1 АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, такива в пресмятането или други подобни очевидни неточности. При извършената проверка настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира, че такива очевидни неточности не са налице. Предвид горното и на основание чл. 176а, чл. 176 и чл. 175 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия