Решение № 5722 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. 4635 от 16.08.2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, вх. № 15016 от 20.10.2023 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от Г. М. К., в качеството му на ЕТ“ Г. К.“ ЕИК 833021351, чрез адв. С. Петров и адв. Г. Черничерска, за отмяна на решение № 250 от 13.06.2022 г. по адм. дело № 498/2021 г. по описа на АС – Стара Загора в частта, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Ревизионен акт № Р-160005316-091-001 от 13.04.2021 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, потвърден с решение № 353 от 28.06.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит на стойност 1 871 987,10 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 625 341,37 лева, както и решение № 5198 от 17.05.2023 г. по адм. дело № 8982/2022 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което решението по адм. дело № 498/2021 г. по описа на АС – Стара Загора в съответната част е оставено в сила, на основание чл. 239, т. 1 АПК. Молителят твърди, че след влизане на решението на АС – Стара Загора е предприел действия по уреждане на отношенията с неговите доставчици – „ТАИС -91“ АД, „Еленица – К“ АД, „Химическо чистене – ГМК“ АД и ЕТ“ З. М.“, като е поискал анулиране на издадените от тях фактури и извършване на съответните счетоводни корекции. Позовава се на получените от доставчиците отговори, съставени през м.08.2023 г., с които последните отказват да направят анулиране на фактурите, като поддържат, че стоките по процесните фактури са предадени на ЕТ и се намират в неговия склад. Към искането прилага писмата, изходящи от него до доставчиците, съдържащи искане за анулиране на фактурите предвид влязлото в сила решение на АС – Стара Загора, както и отговорите от доставчиците ведно с извлечение за счетоводни записвания относно извършени продажби на стоки от всеки един от доставчиците за период 01.01.2015 г. – 31.05.2020 г. Поддържа, че така приложените към молбата писмени документи не са му били известни както в хода на ревизионното производство, така и в рамките на съдебното производство. Твърди, че тези доказателства са новооткрити, тъй като молителят не е знаел, нито е могъл да узнае за счетоводните отразявания при доставчиците му. Позовава се на решения на Съда на ЕС по дела С – 409/04, С-80/11 и С – 142/11, С-285/11, С- 643/11. По подробно развитите в молбата съображения моли да бъде отменено влязлото в сила решение. Претендира разноски. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за пркомерност на адвокатското възнаграждение на молителя. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е допустима, като подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Подадена е и в законоустановения срок по чл. 240 АПК. С решението по адм. дело № 498/2021 г. по описа на АС – Стара Загора е отхвърлена жалбата на Г. М. К., в качеството му на ЕТ „Г. К.“ срещу Ревизионен акт № Р-160005316-091-001 от 13.04.2021 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, потвърден с решение № 353 от 28.06.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит на стойност 1 871 987,10 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 625 341,37 лева. Цитираното решение е оставено в сила с решение № 5198 от 17.05.2023 г. по адм. дело № 8982/2022 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК, като при извършване на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. По отношение на прилагането на материалния закон съдът приел, че РА в посочената част досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит е материалнозаконосъобразен. Развил е съображения, че процесните фактури, издадени от „ТАИС -91“ АД, „Еленица – К“ АД, „Химическо чистене – ГМК“ АД и ЕТ“ З. М.“ с предмет „дрехи жълт крем“ или „дрехи крем жълт“, не удостоверяват действително осъществени доставки. Не е кредитирал представените стокови разписки, доколкото последните не съдържат подписи на съставилите ги лица и не доказват факта на приемо-предаване на процесните стоки. Наличието на редовно водено счетоводство и извършено плащане, както и наличието на съставени РА на „Таис – 91“ АД и ЕТ „З. М.“, касаещи процесните данъчни периоди и несъдържащи корекции на декларирания от тях косвен данък по повод продажбите на стоки към ЕТ „Г. К.“, не обосновава извод за изпълнение на законовите предпоставки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. Като краен резултат АС – Стара Загора е отхвърлил жалбата на ЕТ срещу РА в посочената потвърдена с решението на решаващия орган част. Върховният административен съд като касационна инстанция е оставил в сила решението по адм. дело № 498/2021 г. по описа на АС – Стара Загора в горепосочената част. Възприел е като правилни съображенията на първостепенния съд за недоказаност на осъществяването на доставките по процесните фактури. В молбата за отмяна се твърди наличието на основанието по чл. 239, т. 1 АПК. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия намира, че молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и тя не е в резултат на процесуално нарушение или небрежност на страната. "Нови обстоятелства" са такива факти от действителността, които са от значение на юридически или доказателствени факти и не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" се приемат не само потвърдени с писмен документ обстоятелства, а и новооткрити/новосъздадени документи относно факти, твърдени през висящността на делото, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на съответните документи. Важно и съществено условие за наличие на основанието по чл. 239, т. 1 АПК е новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, позоваваща се на тях. Подробно описаните и приложените към молбата за отмяна писмени доказателства не съставляват ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т.1 АПК. На първо място, писмото от 11.08.2023 г., изходящо от молителя и адресирано до неговите доставчици, е новосъставено писмено доказателство, с което не се удостоверяват факти, твърдени по време на висящността на делото. Напротив с писмото се цели предприемане на определени действия от страна на доставчиците в следващи данъчни периоди, т.е. извън обхвата на ревизията и извършване на корекции на данъчни резултати чрез позоваване на влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 498/2021 г. по описа на АС – Стара Загора. На второ място, отговорите на доставчиците – „Таис -91“ АД, „Химическо чистене – ГМК“ АД и ЕТ „З. М.“ са новосъздадени писмени доказателства, същите са от месец август 2023 г. и съдържат еднотипен отговор на писмото, изходящо от ЕТ „Г. К.“. В тях е отразено, че не може да бъде извършено исканото анулиране на фактурите, тъй като стоките по фактурите са предадени и се намират в склада на получателя. Това изявление обаче не означава, че се доказва факта на приемо-предаване на стоките по спорните фактури. Цитираните отговори – писма не съставляват основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт в посочената част по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, доколкото фактите, които се удостоверяват с тях, нямат съществено значение за спора и съответно, същите се отнасят до факти и действия, настъпили след приключване на спора по делото. Аналогичен извод следва и за извлеченията от счетоводни записвания относно извършени продажби на стоки / по количество и стойност/ от ЕТ „З. М.“, „Таис – 91“ АД и „Химическо чистене – ГМК“ АД за периода 01.01.2015 г. – 31.05.2020 г. Представените справки нямат дата на съставяне, в тях са описани фактура, отчет продажби, дебитирана сметка 501, кредитирана сметка 702, кредитирана сметка 4532, сума, вид стока / дрехи крем жълт/, количество и единична стойност. Ако се счете, че тези счетоводни справки са съществували към момента на приключване на устните състезания по делото, то при проявена по – голяма активност от молителя последният е имал възможност да се снабди с тези документи в по-ранен момент. От друга страна, тези справки не удостоверяват факти, които биха имали решаващо значение за предмета на спора. В допълнение следва да се посочи, че подробно цитираната от молителя практика на Съда на ЕС също не служи като основание за отмяна на решенията на АС – Стара Загора и на Върховния административен съд в посочената част. Тя не може да бъде обвързана с твърдяното основание по чл. 239, т.1 АПК и не следва да бъде обсъждана в настоящото производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове. В рамките на това производство спорът не се разглежда по същество, а се разглежда единствено твърдяното от молителя основание за отмяна. По така изложените съображения, молбата, подадена от Г. К. с ЕТ“ Г. К.“ с твърдяно основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на горецитираните съдебни решения на АС – Стара Загора и на Върховния административен съд в посочената част, се явява неоснователна. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева съобразно фактическата и правна сложност и предприетата защита по делото, както и с оглед тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия