Определение № 139 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 96/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Р. А. – процесуален представител на ищците М. С. А. и В. Г. Г., и двете от [населено място], против определение по гр.д.№501/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А въззивен състав, с което е обезсилено решение от 23.6.2000 г. по гр.д.№8421/1999 г. на Софийския районен съд, 37 състав, в частта, с която се отхвърля предявения от Г. В. Г. против Т. Т. Н. иск и производството по делото е прекратено в тази част. Обстоятелствата по делото са следните: М. С. А. и Г. В. Г., и двамата от [населено място] са предявили против Т. Т. Н. от [населено място] иск с правно основание чл.26 ЗЗД. В хода на делото ищецът Г. В. Г. е починал и на негово място са конституирани законните му наследници М. С. А., В. Г. Г., Д. Д. Д. и Й. Д. Д.. При разглеждане на делото за втори път от въззивния съд – гр.д.№501/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-А въззивен състав, процесуалният представител на ищците Д. Д. Д. и Й. Д. Д. е представила съдебни удостоверения, издадени от СРС за отказ от наследство на посочените лица и направила изявление за отказ на горепосочените лица от иска и от въззивната жалба. В закрито заседание въззивната инстанция е обезсилила първоинстанционното решение в частта, с която се отхвърля иска на Г. В. Г. против Т. Т. Н. и производството в тази част е прекратено. Градският съд се е обосновал с разпоредбите на чл.119, ал.2, във връзка с чл.209, ал.1 и чл.203, ал.2 ГПК/отм./. Срещу определението на СГС е подадена частна жалба, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност и се навежда довод, че производството по делото е следвало да бъде прекратено само по отношение на отказалите се от иска и жалбата лица. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Ответницата по частната жалба и ответница по исковата молба – Т. Т. Н., посредством процесуалния си представител – адв. К., е депозирала отговор по чл.276 ГПК. Ответниците по частната жалба - Д. Д. Д. и Й. Д. Д., посредством процесуалния си представител – адв. М., също са депозирали отговор по чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговорите на ответниците по нея, намира, че тя отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Определението на Софийския градски съд е неправилно. При постановяването му въззивната инстанция се е съобразила само с разпоредбите на чл. чл.119, ал.2, във връзка с чл.209, ал.1 и чл.203, ал.2 ГПК/отм./, без да отчете представените по делото доказателства относно отказа от наследство на конституираните в хода на делото като ищци Д. Д. Д. и Й. Д. Д. – наследници на първоначалния ищец Г. В. Г. в контекста на разпоредбата чл.53 ЗН. Поради това настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверка на обжалвания съдебен акт досежно тези доказателства и във връзка с това обстоятелство. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Софийския градски съд за произнасяне по направеното в съдебно заседание на 01.12.2011 г. заявление на процесуалния представител на ищците Д. Д. Д. и Й. Д. Д. за отказ от иска. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,