Определение № 5461 от 23.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4403/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по спортни танци“ срещу мълчалив отказ на министъра на младежта и спорта постановен по негова Молба вх. №09-00-1672 от 23.02.2023 г. за отнемане на Спортен лиценз №45 от 20.12.2019 г. издаден на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ със Заповед №РД-10-42 от 20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта. Жалбоподателят - Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по спортни танци“, счита, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на изискуемата форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. По подробно изложени в жалбата съображения прави искане мълчаливият отказ да бъде отменен и съдът да постанови решение за отнемане на Спортен лиценз №45 от 20.12.2019 г. на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация на клубовете по спортни танци“, издаден за извършване на спортна дейност за вид спорт „спортни танци“ със Заповед №РД-10-42 от 20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта. Евентуално, след отмяната на мълчаливия отказ съдът да изпрати преписката на министъра на младежта и спорта за отнемане на Спортен лиценз №45 от 20.12.2019 г. на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация на клубовете по спортни танци“, издаден за извършване на спортна дейност за вид спорт „спортни танци“ със Заповед №РД-10-42 от 20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – министърът на младежта и спорта изразява становище за недопустимост на жалбата. Върховният административен съд счита частната жалба за недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК, предвид следните съображения: Производството пред министъра на младежта и спорта е образувано по молба на Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по спортни танци“, с вх. №09-00-1672 от 23.02.2023 г. В молбата е изложено, че са налице влезли в сила съдебни решения, с които е отменена заповедта на министъра на младежта и спорта за отнемане на издадения на Сдружението лиценз и е отменен мълчаливият отказ на министъра на младежта и спорта за издаване на спортен лиценз на Сдружението. Тъй като решенията са задължителни и действието им е „ex tunc“, спортният лиценз на Сдружението не е отнеман. При наличието му е издаден втори лиценз, за същия вид спорт на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация на клубовете по спортни танци“. Счетено е, че са налице и основания за отнемане на спортния лиценз по чл. 24, ал. 1 чл. 26, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), като са изложени подробни съображения за това. Направено е искане да бъде отнет Спортен лиценз №45 от 20.12.2019 г. издаден на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ за извършване на спортна дейност за вид спорт „спортни танци“, със Заповед №РД-10-42 от 20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта. В депозираната жалба да ВАС, по повод на която е образувано настоящето производство, са изложени подробни твърдения за незаконосъобразност на твърдения мълчалив отказ на министъра на младежта и спорта. Така подадената жалба е недопустима поради липса на годен предмет на съдебен контрол – в случая липсва „мълчалив отказ“ на министъра на младежта и спорта. По аргумент от чл. 24, ал. 1 АПК административното производство може да започне по три начина: служебно; въз основа на изрично отправено искане от гражданин или организация; по инициатива на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган, когато това е предвидено в закона. Искането на гражданин или организация, или втората от посочените хипотези, представлява твърдение за съществуването на едно субективно право, на което корелира задължението на административния орган да издаде акт с конкретно съдържание. Но тази обвързаност не е всеобща - нейното проявление зависи от начина, по който са уредени съответните обществени отношения. Същността на заявената претенция на искателя предопределя и цялостната рамка на възникващото между него и сезирания орган административно правоотношение. Не при всяко сезиране на административен орган и изтичане на срока за произнасянето му, е налице „мълчалив отказ“. В случая министърът на младежта и спорта е бил сезиран с искане за отнемане на Спортен лиценз №45 от 20.12.2019 г. издаден на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ за извършване на спортна дейност за вид спорт „спортни танци“, със Заповед №РД-10-42 от 20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта. Основанията за отнемане на спортен лиценз са регламентирани в чл. 24, ал.1, т. 1- 12 ЗФВС. Инициативата за започване на производството по издаване на индивидуален административен акт за отнемане на лиценза е единствено на компетентния административен орган - министъра на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице. С оглед на това за административния орган не е възникнало задължение да се произнесе по молбата на Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по спортни танци“ чрез издаването на акт с исканото от Сдружението съдържание. Молбата на Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по спортни танци“ има характеристиката на подаден сигнал, съдържащ данни за незаконосъобразност на издаден спортен лиценз. Дял втори, глава осма, раздел трети на АПК регламентира производството по т.нар. „сигнали“. Производството по сигнала е самостоятелно производство, отделно от производството по отнемане на лиценза. Страни в производството по сигнала са сигнализатора и сигнализирания орган, а страни в производството по отнемане на лиценза са лицензираното дружество и компетентния да отнеме лиценза орган. Разпоредбите на чл. 15, ал. 2 и чл. 109 АПК дават право на всеки гражданин и организация да подават сигнали, но това право се ограничава само със сезирането на компетентния административен орган. Същото не обосновава наличието на правен интерес тези лица и организации да оспорват постановените решения по подадения от тях сигнал. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 АПК изрично предвижда, че решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Предвид изложеното подадената от Сдружение с нестопанска цел "Българска федерация по спортни танци“ молба е основание органът да извърши проверка по сигнала, но не и да издаде акт с исканото от Сдружението съдържание. Не е налице и „мълчалив отказ“ на органа да издаде акт за отнемане на лиценза. Липсва годен предмет на съдебен контрол, а оттам и абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,