Определение № 120 от 06.02.2014 г. на ВКС по д. № 672/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. срещу въззивното определение на Градски съд С. по гр.д. №16319/13 г. С него е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата на касаторката за спиране на изпълнението на осн. чл.420, ал.2 от ГПК. Частната касационна жалба е недопустима. Според трайната практика на ВКС – Гражданска и Търговска колегия, частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. З ГПК, която изрично посочва вида на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба по искане за спиране на изпълнението във връзка с разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не попадат в кръга на визираните в т. 1 и 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, като свързани със защитата на длъжника до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Уредбата е аналогична с тази по чл. 250 ГПК (отм.) и следва да се приеме, че даденото разрешение с т. 6 на ТР № 1/2001 на ОСГК на ВКС, на РБ г. не е загубило сила. В този см. са напр. опр. по ч.гр.д. №27/12 г. на четвърто г.о. и по ч.гр.д. №230/12 г. на трето г.о.на ВКС, по ч.т.д. №594/11 г. и №271/12 г. на първо т.о. и по ч.т.д. №887/11 г. и №139/12 г. на второ т.о. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.