Определение № 881 от 19.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1967/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Г. Т., Т. Ж. Т. и Н. Ж. Н., чрез адв. П. Ш., срещу Определение № 1950 от 05.08.2024г. по в.гр.д. № 2660/23г. на Апелативен съд - София, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на ищцовата страна за изменение на постановеното по същото дело Решение № 580 от 15.05.2024г. в частта за разноските относно претендираното на основание чл.38, ал.2 ЗА адв. възнаграждение в полза на адвокат П. Ш.. Изразено е несъгласие с извода на съда, че с оглед получените от застрахователното дружество обезщетения, ищците нямат качеството на „материално затруднени лица“ по смисъла на чл.38, ал.1,т.2 ЗА. По съображения, че съдът няма правомощие служебно да преценява наличието или липсата на предпоставки по чл.38, ал.1,т.1-3 ЗА при липса на оспорване от страната, която следва да плати следващото се на процесуалния представител възнаграждение, частните жалбоподатели обосновават допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Молят за отмяна на обжалваното определение и присъждане на възнаграждение в размер на общо 4 575 лв. / 3 х 1 525 лв./. Ответникът - „Дженерали Застраховане“ АД депозира отговор, с който оспорва частната жалба. В условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. За да остави без уважение молбата на ищците за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските за присъждане на възнаграждение на процесуалния им представител адв. П. Ш. по реда на чл.38, ал. 2 ЗА, въззивният съд е преповторил формирания в решението извод, че същите не са материално затруднени лица по смисъла на закона предвид установения факт, че в хода на делото са получили от застрахователя общо 135 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им. Настоящият състав на ВКС намира за основателен довода на частните жалбоподатели, че съдът няма правомощие служебно да преценява наличието или липсата на предпоставките по чл.38, ал.1,т.1-3 от ЗА при липса на оспорване от страната, в тежест на която с оглед изхода на спора е заплащането на разноските за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 във вр. с чл.36 ЗА. Достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1,т.1-3 от ЗА за предоставяне на безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ. В случая, видно от представените в първоинстанционното производство три броя договора за правна защита и съдействие, процесуалното представителство по делото от страна на процесуалния представител на ищците се е осъществявало безплатно. Във въззивното производство адв.Ш. отново е декларирал това обстоятелство и е направил искане за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Пред никоя от инстанциите ответникът не е възразил по основанието за претендиране на възнаграждение по посочения ред, поради което недопустимо, при условията на процесуална изненада, въззивният съд служебно е извършил преценка на договореното между страните по мандатното правоотношение основание за безвъзмездност на адвокатската услуга. По размера на възнаграждението: Като съобрази размера на обжалваната част, постановения по спора резултат във въззивното производство / частично е уважена жалбата на насрещната страна/, както и фактическата и правна сложност на делото, като процесуалните действия на процесуалния представител се изчерпват с подаване на въззивна жалба и участие в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства, намира, че сумата от 1 500 лв. съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга. Следователно, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането на ищцовата страна за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за сумата от 1 500 лв., която следва да се присъди на адв. Ш. за въззивното производство. Така мотивиран, съставът на ВКС