Решение № 250 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10295/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) чрез процесуален представител, срещу решение № 1065 от 01.07.2025 г., постановено по административно дело № 459/2024 г. от Административен съд Ловеч, с което е отменена негова заповед № ОР-002/22.07.2024 г. и администрацията към него – БАБХ е осъдена да заплати деловодни разноски на насрещната страна. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу посочената заповед бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. В представени писмени бележки от процесуалния му представител са изложени допълнителни доводи за законосъобразност на процесната заповед и неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно неизпълнение на законови изисквания при издаване на заповедта. Ответникът по касационната жалба – Т. А. Т. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, като процесуалният представител прави искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата(ЗА). Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за неговата форма и при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Ловеч е била заповед № ОР-002/22.07.2024 г., издадена от Изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и образувано дисциплинарно дело № 14/2024 г. по описа на БАБХ срещу Т. Т. – главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОБДХ- Ловеч във връзка с установени съществени пропуски при извършване на официален контрол в Месодобивно и месопреработвателно предприятие с. Лесидрен, некачествено и лошо изпълнение на служебните задължения и превишаване на кръга на служебните правомощия същия е отстранен от работа до приключване на дисциплинарното производство. Неправилен е изводът на съда, че обжалваната пред него заповед не е мотивирана. В същата е посочено, че решението за издаването ѝ е взето с цел да се ограничи възможността на д-р Т. Т., срещу когото е образувано дисциплинарното производство да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема на развитието му, което е в съответствие с целта на закона за провеждане на обективно и безпристрастно дисциплинарно производство. Изложените в решението констатации, че в тези мотиви не се съдържат фактически установявания и доказателства, установяващи наличието на изложените в заповедта мотиви са неоснователни. По делото не е спорно, че Т. заема посочената в заповедта длъжност, като съдът не е изяснил йерархичното място на същата в структурата на ОДБХ Ловеч, както и основните задължения на същата, както и предмета на образуваното дисциплинарно производство. В случая органът е спазил изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, приложима в случая при липсата на изисквания към нейната форма в специалния закон, тъй като в заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването ѝ – наличие на образувано дисциплинарно производство и възможност предвид заеманата длъжност служителят да повлияе на това производство. При това за наличието на такава възможност е достатъчно за обосноваване на акта, доколкото на етапа от дисциплинарното производство – неговото начало, преценката се извършва въз основа на вида и характера на извършеното нарушение и възможността служителят да повлияе на резултата от същото. Същевременно от изложените мотиви в обжалваното решение се установява, че не е съобразена разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл предвиждаща възможност за отстраняване от работа на служител от органа по назначението при наличие като условие – образувано срещу служителя дисциплинарно производство. В случая няма спор между страните, че това условие е налице, като от съдържанието на заповедта се установява, че за прилагане на цитираната разпоредба органът е извършил преценка за възможността това производство да бъде опорочено и същата е издадена с цел провеждане на обективно и безпристрастно такова. При това неправилно съдът приема, че за това е необходимо да са налице доказателства за опорочаването му. В случая се касае до възможност на органа по назначението да издаде такава заповед при условията на оперативна самостоятелност, при което дължимата проверка е тази по чл. 169 АПК, а именно разполагал ли е административният орган с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Между страните няма спор, че актът е постановен от орган, притежаващ оперативна самостоятелност, какъвто е органът по назначението – изпълнителният директор на БАБХ, предвид разпоредбите на текста от ЗДСл, послужил като основание за издаване на заповедта и цитираните в заповедта разпоредби на чл. 5, ал. 1 т. 2 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, предвиждащи, че същият ръководи, организира и контролира дейността на агенцията и при осъществяване на правомощията си сключва и прекратява договори, издава заповеди, разпореждания и други актове в предвидените в нормативен акт случаи. Неправилен е и изводът, че заповедта е издадена в нарушение на предвидени административнопроизводствени правила, като са цитирани такива неотносими към процесната заповед и приложими, съгласно чл. 93 ЗДСл при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата на Т. Т. срещу заповед № ОР-002/22.07.2024 г., издадена от Изпълнителния директор на БАБХ бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК ответникът Т. Т. следва да бъде осъден да заплати на администрацията при касационния жалбодател направените деловодни разноски в размер на 547,08 евро, представляващи равностойността на 1070 лв., от които 70 лв. заплатена държава такса за настоящето производство и 1000 лв. възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение