Определение № 10734 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Варна, представлявана от директора на РИОСВ – Варна, чрез главен юрисконсулт Е. Орманлиев срещу Определение № 10062 от 31.07.2026 г. на Административен съд (АС) - Варна по адм. дело № 160/2026 г. С определението е оставена без разглеждане касационната жалба вх. № 10477 от 20.05.2026 г. подадена от директора на РИОСВ – Варна срещу Решение №5739 от 07.05.2026 г. на АС - Варна по адм. дело №160/2026 г. Към частната жалба е представена Заповед № РД-104 от 08.06.2026 г., с която директорът на РИОСВ – Варна е упълномощил главен юрисконсулт Е. Орманлиев до го представлява и защитава пред съдебните органи в страната по заведени от и срещу РИОСВ – Варна дела. С Разпореждане от 24.09.2026 г. частната жалба е оставена без движение, като на частния жалбоподател е указано в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението уточни от кого е подадена частната жалба – от РИОСВ – Варна или от директора на РИОСВ – Варна, както и да представи пълномощно, удостоверяващо представителната власт на подписалия жалбата юрисконсулт, по отношение на нейния подател. С молба от 13.10.2026 частният жалбоподател е посочил, че жалбата е подадена от РИОСВ – Варна. Представена е Заповед № РД-198 от 13.10.2026 г., с която директорът на РИОСВ – Варна е упълномощил главен юрисконсулт Е. Орманлиев до представлява и защитава РИОСВ – Варна пред всички съдилища в Република България по всички съдебни дела, включително по жалби подадени от РИОСОВ – Варна. Частният жалбоподател – РИОСВ – Варна счита, че определението е неправилно. Излага, че определението е неправилно, тъй като съдът се е позовал на чл. 215, т. 2 АПК, но хипотезата в тази разпоредба не е налице в настоящия случай. Сочи, че дори да се приеме, че съдът е имал предвид чл. 215, т. 1 АПК — и тази предпоставка не е осъществена. Посочването в титулната част на касационната жалба „От Директора на РИОСВ - Варна - Ерджан Себайтин“ не означава, че жалбата е подадена от директора в лично качество или като самостоятелен субект, различен от РИОСВ - Варна. Директорът действа в служебното си качество на ръководител и представляващ РИОСВ - Варна, т.е. като орган, чрез който юридическото лице формира и изразява процесуалната си воля. Това се потвърждава и от съдържанието на самата касационна жалба. Същото следва и от представената по делото Заповед № РД-104 от 08.06.2026 г., с която директорът на РИОСВ - Варна е упълномощил гл. юрисконсулт Е. Г. Орманлиев да осъществява процесуално представителство по дела заведени от и срещу РИОСВ - Варна, до окончателното им приключване във всички инстанции. Формалната подмяна на страната с нейния представляващ води до необосновано ограничаване на правото на касационно обжалване. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 г. – 2020 г. не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като извърши проверка по допустимостта на подадената частна жалба, намира, че тя е процесуално недопустима, предвид следните съображения: С определението е оставена без разглеждане касационната жалба вх. № 10477 от 20.05.2026 г. подадена от директора на РИОСВ – Варна срещу Решение №5739 от 07.05.2026 г. на АС - Варна по адм. дело №160/2026 г. Частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена от РИОСВ – Варна, която не е подател на касационната жалба и не е била страна в производството пред първоинстанционния съд, приключило с обжалваното в настоящето производство определение. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 236 АПК, РИОСВ – Варна не разполага с процесуалното право и няма правен интерес да атакува оспореното определение. Правото на РИОСВ – Варна да обжалва определението не може да бъде изведено и от нормата на чл. 210, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК. Обжалваното определение, с което касационната жалбата на директора на РИОСВ – Варна, е оставена без разглеждане, няма действие спрямо РИОСВ – Варна. Тя не е сред субектите засегнати от правните последици на постановения съдебен акт, чиято процесуална легитимация е съвместна с тази на една от страните и няма правен интерес от обжалване на определението. Пред АС - Варна е разрешен процесуалноправен въпрос по допустимостта на жалбата на директора на РИОСВ – Варна, срещу Решение №5739 от 07.05.2026 г. на АС - Варна по адм. дело №160/2026 г. и само страната в това процесуално правоотношение има право да обжалва определението, с което жалбата й е оставена без разглеждане. Предвид посоченото жалбата на РИОСВ – Варна срещу определението на АС - Варна е недопустима. На основание чл. 215, т. 1 във вр. с чл. 236 АПК тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производството следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховен административен съд, Седмо отделение,