Определение № 240 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2896/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 8352 от 29.10.2020 г. на адв. К. К. – процесуален пълномощник на Л. Б. Л., за допълване на определение № 547 от 20.10.2020 г., постановено по т.д. № 2896/2019 г. по описа на ВКС в частта му за разноските. Молителят претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответната страна по подадената от Държавен фонд „Земеделие“ касационна жалба. Ответникът по молбата – Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК заявява становище за процесуална недопустимост на молбата поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК, а по същество – за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна. Т.д. № 2896/2019 г. на ВКС е образувано по подадени касационни жалби на ДФ „Земеделие“, [населено място] и Л. Б. Л. от [населено място], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 132 от 22.07.2019 г. по в.гр.д. № 280/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 266 от 05.03.2019 г. по гр.д. № 1901/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив. Касаторът ДФ „Земеделие“ обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за лихва за забава в размер на 348 834.38 лв. за периода от 21.12.2013 г. до 05.09.2018 г., а касаторът Л. Б. Л. атакува въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция в неговата осъдителна част – за сумата 742 292.86 лв. по предявения от ДФ „Земеделие“ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и в частта за разноските. С определение № 547 от 20.10.2020 г. по настоящото дело, чието допълване в частта за разноските се иска, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция, в частта за уважаване на предявения от ДФ „Земеделие“ срещу Л. Б. Л. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, както и в частта за разноските, респ. – не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивната инстанция, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от ДФ „Земеделие“ срещу Л. Б. Л. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поради това в недопуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е влязло в сила. В отговора на подадената от ДФ „Земеделие“ касационна жалба процесуалният пълномощник на ответника по касация Л. Б. Л. е направил изрично искане за присъждане на разноски за производството, представляващи адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, и е представил по делото договор за правна защита и съдействие от 14.08.2019 г., с който адв. К. се е съгласил да го представлява безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв като материално затруднено лице. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение настоящият състав е пропуснал да се произнесе по направеното искане, обективираното в отговора на касационната жалба. При липса на произнасяне от съда по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е без значение дали страната е представила списък по чл. 80 ГПК, тъй като наличието на такъв е предпоставка за допустимост на молба по чл. 248 ГПК единствено за изменение на постановения съдебен акт, но не и за неговото допълване. С оглед тези обстоятелства и предвид недопуснатото касационно обжалване по депозираната от касатора ДФ „Земеделие“ жалба срещу въззивното решение, фондът дължи да заплати адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на упълномощения от ответника процесуален пълномощник за осъществената от него безплатна правна помощ по защитата срещу тази жалба. Размерът на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на процесуалния пълномощник на ответника по касация, определен при съобразяване на обжалваемия от ДФ „Земеделие“ пред касационната инстанция интерес и съгласно чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 6 380 лв. Поради това ДФ „Земеделие“ следва да бъде осъден да заплати на адв. К. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в този размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение