Определение № 205 от 27.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5478/2014 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК и чл.309 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 18397 от 10.07.2014 г. за отмяна на влязло в сила решение, подадена на основание чл.304 ГПК от М. у. „П.. д-р П. И. С.” - [населено място], представляван от проф.д-р К. Д. И., д.м.н. – Ректор срещу Решение № 2111 от 11.06.2010 г., постановено по гр.дело № 8120/2008 г. на Варненския районен съд, Десети състав, с което [фирма] - [населено място] е осъдено да предаде на М. К. Д., П. М. С. и В. Т. С. владението върху недвижим имот, представляващ ПИ № 2563 по плана на жилищна група, западно от болничен комплекс на В. - В., м.”С.” в землището на [населено място] с площ 3 300 кв.м. по скица и решение № 164 от 14.07.1992 г. на Кмета на [община] и 2620 кв.м. по имотни граници съгласно протокол № 310 от 08.11.1993 г. за въвод във владение на [община], при граници: ПИ № 2564, 999, 2549 и път. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 703 от 04.04.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 710/2012 г. на Варненски окръжен съд, Втори състав, което е потвърдено с решение № 67 от 10.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 5615/2013 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение. Молителят поддържа, че имотът, предмет на цитираните дела е част от собствения на М. у. „П.. д-р П. И. С.” - [населено място] имот с обща площ от 74,3 дка, като последният е част от първоначално отредения за площадка на създадения през 1960 г. В. м. и- – [населено място] обществен терен с обща площ 194,3 дка. След преобразуването на съществуващата болнична диагностично-лечебна структура към М. у. (правоприемник на В. – [населено място]) в самостоятелен правен субект - [фирма] - [населено място], 120 дка от терена са включени в активите на болницата, а 74,3 дка са останали по баланса на университета. Тъй като М. у. „П.. д-р П. И. С.” не е участвал като страна по тези дела, то счита, че са налице основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение и моли да бъдат отменени решение № 2111 от 11.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 8120/2008 г., Варненски районен съд, Десети състав, решение № 703 от 04.04.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 710/2012 г. на Варненски окръжен съд, Втори състав и решение № 67 от 10.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 5615/2013 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение. На основание чл.307, ал.3 ГПК моли делото да бъде върнато на надлежния съд за ново разглеждане от друг състав. Заявено е и особено искане – за спиране на изпълнението по изп.д.№ 20117160400194 по описа на ЧСИ Н. Г. (рег.№ 716, с район на действие Окръжен съд – [населено място]), предприето въз основа на издадения по влязлото в сила решение изпълнителен лист. С отговор по реда на чл.306, ал.3 ГПК ответниците по молбата за отмяна П. М. С. и В. Т. С. чрез адв.Ю. Г. са оспорили допустимостта на отменителното производство, тъй като изложението в молбата за отмяна не сочи на приложното поле на чл.304 ГПК. С отговор по реда на чл.306, ал.3 ГПК ответникът по молбата за отмяна Н. П. М. чрез адв.Д. Г., конституиран като страна на мястото на М. К. Д., е оспорил основателността на молбата. Претендира присъждане на разноски. С отговор по реда на чл.306, ал.3 ГПК ответникът по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] чрез адв.А. Д. е заявил, че счита молбата за основателна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, в правомощията, установени по чл.307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. В обстоятелствената й част имплицитно се твърди наличието на неподелена съсобственост между молителя и [фирма] - [населено място] – единствен ответник по предявения от М. К. Д., П. М. С. и В. Т. С. ревандикационен иск. В тази връзка са представени и писмени доказателства. Заявените обстоятелства сочат на твърдение, че молителят и [фирма] - [населено място] са участници в неделимо спорно правоотношение. От това им качество от една страна произтича правото им на участие в съдебния спор като главна страна (ищец или ответник), а от друга – разпростирането на силата на пресъдено нещо по отношение и на двете юридически лица, независимо от това дали са участвали като главна страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се търси. В този смисъл молбата за отмяна се явява подадена от активно легимирано лице по смисъла на чл.304 ГПК. Дали твърденията в молбата са основателни е въпрос по съществото на молбата, отговор на който следва да се даде с решението по настоящото дело след обсъждане на представените от молителя писмени доказателства, включително тези, приложени към молбата, депозирана в отговор на указанията по чл.306, ал.1 ГПК. На следващо място – молбата е депозирана в преклузивния 3-месечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, доколкото решението е влязло в сила на 10.04.2014 г. и съответно най-рано от тази дата е било възможно да бъде узнато както от страните по делото, така и от неучаствалото лице. Поради изложеното молбата следва да се допусне за разглеждане в открито съдебно заседание. Във връзка със заявеното искане по чл.309, ал.1 ГПК на молителя следва да се даде указание да внесе по сметка на ВКС надлежно обезпечение в размер на 21 285 лв., определено съобразно чл.282, ал.2, т.2 ГПК, както и да представи вносния документ за това и удостоверение за страните и предмета на изп.д.№ 20117160400194 по описа на ЧСИ Н. Г. (рег.№ 716, с район на действие Окръжен съд – [населено място]), след което съдът ще се произнесе по искането за спиране на изпълнението по посоченото дело. Воден от изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия