Определение № 592 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 502/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на А. Н. П. от [населено място] срещу разпореждане от 31.05.2012г. на Плевенски окръжен съд, с което е върната частната жалба на А. П. вх. №3863/04.05.2012г. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна С разпореждането, предмет на обжалване, съдия при Плевенски окръжен съд е върнал частната жалба на А. П. като просрочена. Прието е, че с оглед твърденията на страната, че е научила за обжалвания от нея съдебен акт през 2004г., срокът за обжалване е изтекъл спрямо датата на подаване на частната жалба – 04.05.2012г. Частната жалба е неоснователна. А. П. е сезирала Плевенски окръжен съд с частна жалба, с която е посочила, че атакува „ частно гражданско дело №558/2000г. „ по което е издаден изпълнителен лист в полза на А. М. за сумата 29000лв. Сезираният по този ред съд е оставил производството без движение като е указал на страната / резолюцията е поставена върху кс. копие на частната жалба с дата 14.05.2012г. /да представи доказателства кога е уведомена за обжалвания съдебен акт, с оглед това, че дело № 558/00г. е било унищожено след изтичане на петгодишния срок за съхранението му. След като страната с молба от 30.05.2012г. е посочила, че е била уведомена за обжалвания акт с призовката за доброволно изпълнение през 2004г. правилна е констатацията на съда, че срокът за подаване на жалба отдавна е изтекъл, поради което частната жалба на П. е процесуално недопустима. Следователно, като е приел частната жалба за просрочена ПОС не е допуснал нарушение на закона, поради което неговото определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение