Определение № 12028 от 06.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11014/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, депозирана чрез процесуален представител, против Определение № 9113/23.10.2023 г. на Административен съд София - Град, Трето отделение, 80 - ти състав, постановено по адм. д. № 7542 по описа за 2023 г. на този съд. С определението е спряно изпълнението на РА № Р - 22221022006857 - 091 - 001/20.04.2023 г., потвърден с Решение № 888/28.06.2023 г. на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП, по молба на Ц. Янчева, притежаваща [ЕГН]. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, защото е постановено в противоречие с приложимите норми на ДОПК, т.к. предложеният за обезпечение недвижим имот е придобит в режим на СИО и е основно жилище на Ц. Янчева и нейният съпруг Я. Янчев. В случая не може да се направи извод, че вземането на държавата е гарантирано, т.к. съгласно нормата на чл.213, ал.1, т.2 ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника с изключение на единственото жилище на длъжника. Според частният жалбоподател в случая не се спори, че Ц. Янчева и Я. Янчев имат три деца, от които едното е малолетно, поради което държавата не би могла да събере вземането си чрез способа на принудително изпълнение, с оглед законово предвидената защита на длъжника. Ц. Янчева е подала писмено възражение чрез адвокат - пълномощника си срещу ЧЖ. Счита, че определението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Позовава се на съдебна практика, обективирана в Определение № 9087/11.07.2017 г. на ВАС - Първо отделение по адм. д. № 7709 по описа за 2-17 г. на този съд. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение прие за установено следното: Частната жалба е депозирана в срок и от страна по делото, вследствие на което е процесуално допустима. Разгледана по същество ЧЖ е основателна. От доказателствата по делото е видно, че с РА №Р - 22221022006857 - 091 - 001/20.04.2023 г., потвърден с Решение № 888/28.06.2023 г. на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП са установени задължения, както следва: главница в размер на 61 119,68 лв. и лихва - 6 564,12 лв. към дата - 20.04.2023 година. С Постановление № С230022 - 023 - 0000974/12.04.2023 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на публичен изпълнител в ТД на НАП - София, е наложена възбрана върху недвижим имот: 1/2 идеална част от ателие № 17, находящо се в гр. София, [жк], със ЗП 145,99 кв.м. и с данъчна оценка в размер на 76 210,70 лева за съответната част. Имотът е собственост на Я. Янчев и Ц. Янчева. Административният съд е обсъдил разпоредбите на чл.157, ал.1, ал.2 и ал.3 ДОПК. Мотивирал се е, че съответствието между размера на обезпечението и размера на вземането е единственото условие, поставено от чл.198, ал.2 ДОПК. Въз основа анализ на размера на задължението, като сбор от главница и лихви, изчислени до отбелязаната дата в РА, както и размера на стойността на наложените обезпечения, съгласно текста на чл.195, ал.6, т.1 ДОПК, административният съд е приел, че наложеното обезпечение съответства на установените задължения с РА, които са обжалвани. Поради това е преценил искането за спиране изпълнението на РА, като основателно. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че Определение № 9113/23.10.2023 г. на Административен съд София - Град, Трето отделение, 80 - ти състав, постановено по адм. д. № 7542 по описа за 2023 г. на този съд, е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Документите по делото доказват, че с постановление от 12.04.2023 г. е наложена предварителна обезпечителна мярка - възбрана върху недвижим имот със ЗП 145,99 кв. м. и с данъчна оценка - 76 210,70 лева за съответната част, както и че установените с РА и обжалвани публични задължения са общо 6 768,38 лева, т.е. в по - нисък размер от данъчната оценка. При разглеждане на съответствието между стойността на възбранения имот и установените с РА данъчни задължения обаче, първоинстанционният съд не е съобразил относимите в казуса обстоятелствата, свързани със статута на имота, като основно жилище на Я. Янчев и Ц. Янчева, както и броя на лицата в тяхното семейство. Преценката е свързана със забраната, регламентирана в чл.213, ал.1, т.2 ДОПК. Вярно е, че в производството по чл.157 ДОПК трябва да бъде направен формален анализ на доказателствата за съответствието между размера на задълженията и оценката на обезпечението, но в случая е било неебходимо да бъдат съобразени и горепосочените обстоятелства, защото тяхното проявление в обективната действителност не се оспорва от страните. Това е видно и от съдържанието на писменият отговор срещу ЧЖ, към който не са приложени доказателства, установяващи друга пазарна стойност на възбранения имот, нито пък доказателства, касателно неговата поделяемост. В писменият отговор единствено се правят предположения, че пазарната стойност би била по - висока и, че семейството на Ц. Янчева би могло спокойно да живее в поделяемата част от имота, като останалата продаваема част от имата да послужи за събиране на средства в принудителрното изпълнение на обезпечените публични задължения. Недопустимо е в процесния казус годността на обезпечението да бъде обсъждана от съда по начин, несъответстващ на целта на закона при установената липса на спор за лицата, ползващи имота в качеството им на членове в семейство Янчеви и статута на имота като основно жилище на задълженото лице. Съдебната практика на ВАС, на която се позовава Ц. Янчева, е постановена при факти, различни от тези, установени в настоящото производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение