Определение № 241 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1461/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 28378/26.04.2018 г., уточнена с молба с вх. № 8405/01.10.2018 г. от А. Д. К., представлявана от адв. Б. Х., с искане да бъде допълнено постановеното по настоящото дело решение № 43 от 30 март 2018 г. в частта му за разноските. Сочи се, че с решението си касационния съд е уважил частично исковете, предмет на триинстанционно разглеждане, но е пропуснал да се произнесе по разноските, дължими за въззивната инстанция съобразно крайния изход на спора. В писмен отговор ответникът Д. А. Н., представляван от адв. П. Д., поддържа доводи за недопустимост и неоснователност на искането. С решение № 43 от 30 март 2018 г., съдът в настоящия си състав, като отмени частично решение № 1593 от 12 декември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 1385/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, уважи частично предявения от К. иск за неимуществени вреди от причинена средна телесна повреда – счупване на дясна ключица с разместване на фрагменти към външния полюс, до сумата от 4000 лева над присъдената от въззивния съд сума от 6000 лева, както и законната лихва от 1221,84 лева над присъдената от въззивния съд сума от 1832,79 лева. С необжалваната част от въззивното решение Н. е осъден да заплати на К. обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в разлята болезнена подутина по дясната половина на челото и синкаво-мораво зачервяване с диаметър 7 см за сумата от 1500 лева, както и за законната лихва от 458,20 лева, и са отхвърлени исковете за горницата до 2000 лева за неимуществени вреди и за законната лихва над 458,20 лева до претендираната сума от 610,93 лева. В останалите части, с които са уважени два иска за неимуществени вреди в размер на по 500 лева, ведно със законната лихва от 152,72 лева за всеки от тях – за причинена лека телесна повреда, изразяващо се в интензивно синкаво-мораво кръвонасядане в дясна хълбочна област и за причинена лека телесна повреда, изразяваща се в подутина със синкаво-морав цвят на дясна подбедрица, първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила. Искането е постъпило в срока по чл. 248 ГПК и е допустимо, а разгледано по същество е основателно. С постановеното по съществото на делото решение от 30 март 2018 г., съдът в настоящия си състав разреши окончателно изхода по спора по предявените от К. четири обективно съединени иска, ведно със съединените към тях акцесорни искове. Налице е пропуск за произнасяне в решението по дължимостта на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд. В производството пред въззивната инстанция всяка от страните претендира адвокатско възнаграждение – ищцата по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, а ответникът – по т. 2 на същия текст. Предвид защитимия при обжалването интерес и съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на процесуалния представител на ищцата биха били дължими 1195,78 лева, а на процесуалния представител на ответника съответно 843,31 лева. Възнагражденията следва да се присъдят съразмерно с уважената и отхвърлена част от исковете по правилото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, като съобразно присъдените суми във въззивното решение и присъденото обезщетение в касационната инстанция, на процесуалния представител на ищцата за осъщественото безплатно процесуално представителство на друг юрист за въззивната инстанция се дължи сумата от 957,48 лева, а на процесуалния представител на ответника за осъщественото безплатно процесуално представителство на материално затруднено лице във въззивната инстанция се дължи сумата от 612,64 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,