Определение № 9543 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8859/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. Ц. чрез процесуален представител срещу определение № 1586 от 07.07.2026 г., постановено по административно дело № 425/2026 г. от Административен съд Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение на Общото събрание (ОС) на Архитектурния факултет (АФ) към Висше строително училище (ВСУ) „Любен Каравелов“ от 25.03.2026 г. и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно се иска отмяната му, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд и присъждане на деловодни разноски. Препис от жалбата е изпратен на ВСУ „Любен Каравелов“, при което е постъпил писмен отговор от Ректора на същото, в което и изложено становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на Ц. против решение по т.3 от протокол № 3/25.03.2026 г. на Общото събрание на АФ на ВСУ, с което след тайно гласуване не е приет самоотвода на Ц. като член Факултетния съвет на АФ. Този резултат е мотивиран с извод на съда, че обжалваният пред него акт не попада в категорията на актовете подлежащи на обжалване, тъй като не е акт по чл. 38 от Закона за висшето образование (ЗВО), в който изрично и изчерпателно са посочени актовете, постановени по този закон, подлежащи на обжалване, а освен това същият не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Определението е правилно. Обоснован и правилен е изводът на съда, че в случая не е налице подлежащ на обжалване административен акт. Решението на ОС на ФС не е акт, постановен от административен орган, а от орган на самоуправление на висше училище с правомощия по чл. 26, ал. 5 ЗВО. Вярно е, че при осъществяване на самоуправлението си органите на висшите училища постановяват актове, част от които са приравнени на административни такива и за които е предвидено обжалване, но същите са изрично и изчерпателно посочени в чл. 38 ЗВО, а обжалваното решение не попада сред тях. При това неоснователен е доводът, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България предвиждащ, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон, тъй като същата предвижда такива права по отношение на административни актове, а в случая такъв не е налице. Допълнителен аргумент в тази насока е, че макар едно от правомощията на ОС на факултета, след като определи числения състав на ФС, е да избере с тайно гласуване членовете му, но в случая жалбата не е насочена против такъв акт, а е налице едностранно волеизявление от страна на член на ФС за прекратяване на членството в този орган, за което ЗВО не предвижда определен ред. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение