Определение от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ротекс Юръп“ Лтд (по-надолу в текста само Ротекс Юръп), дружество, установено и регистрирано съгласно законодателството на Англия и Уелс под дружествен номер 4307924, със седалище и адрес на управление в Обединено кралство, Англия, [адрес], представлявано от Д. Д. Х. – управляващ директор, с идентификационен номер по чл. 95, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) BG3076417392, чрез упълномощените адв. Е. Евтимов и адв. В. Видолов – адвокати от Адвокатско дружество „Матеева и съдружници“, срещу Решение № 25379 от 25.07.2025 г., постановено по адм. д. № 12917 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Ротекс Юръп срещу Ревизионен акт № Р-22221023007446-091 001 от 23.07.2024 г. (по-надолу в текста само РА), издаден от Г. И. Мирчев - орган, възложил ревизията и А. А. Николова - ръководител на ревизията, органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София, потвърден с Решение № 1379 от 11.10.2024 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (Д "ОДОП") – София при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който на Ротекс Юръп е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1738165,67 лв. за данъчен период м.08.2023 г. Наред с това, Ротекс Юръп е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 50722,49 лв.

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено пред Върховния административен съд на 08.12.2025 г. е даден ход на устните състезания.

Като пристъпи към произнасяне на съдебното решение по делото и съобрази направеното още в съдебното производство по адм. д. № 12917 по описа на АССГ за 2024 г. искане от Ротекс Юръп, което се поддържа и пред Върховния административен съд, настоящият съдебен състав приема, че е налице необходимост да отправи до Съда на Европейския съюз (СЕС) преюдициално запитване, чийто отговор би дал необходимото, за правилното решаване на спора по настоящото дело, тълкуване на конкретни приложими към казуса материалноправни разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС) и основни принципи. Предвид така приетото, производството по делото следва да се спре до произнасяне от СЕС по отправеното запитване, а на основание чл. 253 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, оттегляемото определение за даване на ход на устните състезания, постановено в съдебното заседание, провело се пред Върховния административен съд на 08.12.2025 г., следва да се отмени.

Предвид изложеното с настоящото определение се формулира и съдържанието на преюдициалното запитване, както следва:

I. Страни по делото:

Касационен жалбоподател – „Ротекс Юръп“ Лтд;

Ответник по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при Централното управление на Националната агенция за приходите;

II. Предмет на делото:

Производството по делото пред Върховния административен съд е касационно, по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С предявената от Ротекс Юръп касационна жалба се обжалва Решение № 25379 от 25.07.2025 г., постановено по адм. д. № 12917 по описа на АССГ за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу РА № Р-22221023007446-091 001 от 23.07.2024 г., издаден от Г. И. Мирчев - орган, възложил ревизията и А. А. Николова - ръководител на ревизията, органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1379 от 11.10.2024 г., издадено от директора на Д "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1738165,67 лв. за данъчен период м.08.2023 г., на основание чл. 74 ЗДДС по всички фактури, издадени от „Хранинвест - Хранмашкомплект“ АД, с ЕИК 833066866 (данъчен кредит в размер на 184203,13 лв.) и „Скай Монт“ ЕООД, с ЕИК 131167443 (данъчен кредит в размер на 1553962,54 лв.), преди регистрацията по ЗДДС на ревизираното дружество. Наред с това, то е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 50722,49 лв. В резултат на този отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит с разпоредителната част на РА е установен ДДС за възстановяване в размер на 11118,93 лв. след извършена корекция на декларирания от Ротекс Юръп резултат за периода, вместо претендирания.

III. Фактическа обстановка:

1. Ротекс Юръп е данъчно задължено лице със седалище и адрес на управление - [адрес], Англия, регистрирано и вписано в Регистъра на дружествата на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на 19.10.2001 г. Дружеството е регистрирано на 01.08.2023 г. в ТД на НАП – София, със служебен номер 3079646228 и от 09.08.2023 г. е регистрирано по реда на ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 9 ЗДДС, независимо от облагаемия оборот. Дружеството не е установено на територията на страната по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС - няма постоянен обект на територията на България по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС. В същото време то извършва доставки с място на изпълнение на територията на страната. Декларирани са продажби на машини за хранително-вкусовата промишленост към клиенти установени в други държави - членки на Европейския съюз - Германия, Италия, Франция, Испания, Чехия, Белгия и др.

2. Възложената на Ротекс Юръп ревизия със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221023007446-020-001 от 13.12.2023 г., връчена на 03.01.2024 г., изменена със Заповед № Р-22221023007446-020-002 от 02.04.2024 г. и Заповед № Р-22221023007446-020-003 от 30.04.2024 г., е приключила с издаването на спорния РА № Р-22221023007446-091-001 от 23.07.2024 г. От неговата разпоредителна (Таблица № 1) се установява, че при деклариран ДДС за възстановяване за м. 08.2023 г. в размер на 1749284,60 лв. е определен данък за възстановяване в размер на 11118,93 лв. Корекциите за посочения данъчен период произтичат от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Хранинвест - Хранмашкомплект“ АД и „Скай Монт“ ЕООД, преди регистрацията по ЗДДС на настоящия касационен жалбоподател.

3. Касационният жалбоподател е извършил продажби, за които е констатирано, че след натоварване на машините, е съставил фактури, които съдържат идентификационните номера по ДДС на придобиващите субекти, издадени от държавите - членки по установяването им, с начислена нулева ставка на данъка. За транспортирането на стоките са съставени международни товарителници, приложени са потвърждения от получателите по доставките и доказателства за извършени плащания. Съгласно изготвените справки за последваща реализация, всички закупени машини са продадени и дружеството няма стоки на склад. Въз основа на събраните документи, органите по приходите са приели за реално извършени декларираните от Ротекс Юръп трансгранични доставки. Относно произхода на стоките било констатирано, че са закупени от „Хранинвест - Хранмашкомплект“ АД и „Скай Монт“ ЕООД, като в представените от ревизираното лице писмени обяснения е уточнено, че се натоварват директно в складовете на доставчиците, откъдето впоследствие се транспортират за негова сметка или на неговите клиенти. След предаване на стоките за транспорт, между ревизираното дружество и българските доставчици се подписват протоколи за прихващане на насрещни задължения, а за остатъчната сума, след прихващане на насрещните задължения, са издадени фактури с начислен 20% ДДС, с посочване на британския идентификационен номер на ревизираното лице. Реалността на фактурираните доставки от „Хранинвест - Хранмашкомплект“ АД и „Скай Монт“ ЕООД е потвърдена в хода на извършените им насрещни проверки.

4. Като било съобразено, че спорните фактури са издадени преди регистрацията на ревизираното лице по ЗДДС на територията на страната, както и предвид факта, че според приложените справки за съпоставка на закупените стоки и последващата им реализация, всички получени от преките доставчици „Хранинвест - Хранмашкомплект“ АД и „Скай Монт“ ЕООД стоки са продадени и не са налични към 09.08.2023 г., от приходната администрация било прието, че не са изпълнени условията на чл. 74 ЗДДС. По тази причина със спорния РА на Ротекс Юръп било отказано правото на данъчен кредит по тях в размер на 1738165,67 лв.

5. Издаденият РА от 23.07.2024 г. бил оспорен пред директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП само в частта относно упражненото през м. 08.2023 г. право на приспадане на данъчен кредит по издадените от „Хранинвест - Хранмашкомплект“ АД и „Скай Монт“ ЕООД фактури преди регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС. Констатирано било от приходната администрация, че след регистрацията по ЗДДС на Ротекс Юръп, всички данъчни документи, издадени от преките доставчици преди 09.08.2023 г., са включени от това дружество в дневника за покупки през м.08.2023 г. Претендираният по тях данък за приспадане е в размер на 1738165,67 лв.

С Решение № 1379 от 11.10.2024 г. спорният РА, в обжалваната му част на установените резултати по ЗДДС за данъчен период м.08.2023 г., бил потвърден. В тази връзка било направено позоваване на приложимите към казуса разпоредби от ЗДДС и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). Прието било, че макар и да е изпълнил формалното изискване по чл. 74, ал. 2 ЗДДС - да осъществява с получените стоки облагаеми доставки (трансгранични), да притежава данъчни документи, издадени от регистрирани по ЗДДС доставчици в страната и стоките да са получени в рамките на 5 годишния срок, закупените от Ротекс Юръп машини и компоненти за тях не са налични към датата на регистрацията му по ЗДДС - 09.08.2023 г., поради което за него не е налице право на приспадане на данъчен кредит по издадените във връзка с тях фактури. Като неоснователен бил възприет доводът на ревизираното лице, че за всички извършени към крайните клиенти доставки фактурите са издадени след регистрацията му по ЗДДС, по съображения на приходната администрация, че чл. 74 ЗДДС не обвързва правото на приспадане на данъчен кредит с датата, на която е издадена фактурата, документираща дадена доставка на стока, а само с това, дали тя е налична към датата на регистрация по реда на този закон. За обосноваване на спорния отказ е направено допълнително позоваване и на чл. 81, ал. 2 ЗДДС и чл. 2 и 3 от Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността (Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г.).

6. Недоволен от резултата от административното оспорване, Ротекс Юръп оспорва РА в посочената по-горе част пред АССГ, където било образувано адм. д. № 12917 по описа на този съд за 2024 г. В жалбата били изложени съображения за издаването на РА в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Развива се тезата, че приходната администрация не отчита, че чл. 74, ал. 2 ЗДДС изрично препраща към изпълнение на изискванията на чл. 69 ЗДДС – стоките да се използват за целите на извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки. Според Ротекс Юръп условието за наличие на активите като предпоставка да се упражни правото на приспадане на начисления за тях ДДС е относимо за случаите, в които тези активи не са използвани за икономическата дейност на задълженото лице преди регистрацията му по ЗДДС, с намерение да се използват за извършване на облагаеми доставки след регистрацията. Наред с това, посоченото изискване следва да бъде прилагано с оглед целта на закона, без това да води до несъобразяване с основния принцип за неутралитет при облагането с ДДС, който би се нарушил, ако се изключи възможността за приспадане и данъкът премине в тежест на лицето като некомпенсируем негов разход. Разглежда се „наличността“ като условие за приспадане на данъчен кредит в контекста на съставяната ДДС отчетност. Прави се обобщение, че след като придобитата преди регистрацията стока с включен в цената на придобиване ДДС се използва за целите на независимата икономическа дейност на лицето (безспорно обстоятелство), без значение дали преди или след неговата формална регистрация по ЗДДС, платеният при придобиването данък не следва да е в тежест на субекта, а следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит, посочен във фактурите на доставчиците и платен при придобиването на собствеността върху стоките и при съобразяване на липсата на спор относно осъществяването на последващите облагаеми доставки на стоките по чл. 69 ЗДДС. Поддържа се становище също така, че препратката на чл. 74 към чл. 102 ЗДДС създава презумпция за наличност на активите, които органът по приходите облага по реда на разпоредбата или когато лицата, както в казуса, сами осъществяват задължението си, като ирелевантно е дали при последващата продажба Ротекс Юръп е регистрирано или не е регистрирано по ЗДДС лице. Макар да разглежда изискването за наличие на актива към датата на регистрацията по ЗДДС като допустима мярка по чл. 273 от Директивата за ДДС, ревизираното лице поддържа становище, че тази мярка не трябва да надхвърля необходимото за постигането на такива цели, нито да се поставя под въпрос неутралитета на облагането с ДДС. Изтъква, че правото на приспадане е възможно да бъде упражнено единствено след регистрацията по ЗДДС, като закъснялата регистрация не погасява правото на приспадане след като стоките се използват за изпълнение на последващи облагаеми доставки. Позовава се на редица решения от практиката на СЕС. В заключение обобщава, че независимо от обстоятелството, че при изпълнението на последващите доставки Ротекс Юръп не е било регистрирано по ЗДДС, за него е възникнало задължение да ги обложи съобразно чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС като приложи съответната приложима ставка на данъка в зависимост от мястото на изпълнение на последващата доставка, мястото, където е установен получателят, неговото качество на данъчно задължено лице и транспортирането на стоките. Припомня, че извършените от дружеството преди регистрацията по ЗДДС доставки, дължимият за тях ДДС съобразно посочената разпоредба и тяхното отразяване за данъчен период м.08.2023 г. са установени и признати с обжалвания РА без корекция на декларираните данни. Ето защо, според Ротекс Юръп, следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит за платения при придобиването на стоките данък, доколкото същите доставки са обложени по реда на чл. 102 ЗДДС съгласно препратката на чл. 74 ЗДДС. Дружеството не е било в състояние да упражни правото на приспадане на ДДС, начислен за получени доставки преди регистрацията, ако не е регистрирано по ЗДДС лице. Това е било възможно след регистрацията му предвид чл. 75 ЗДДС и това е приложеният ред в случая. Отделно, не се спори, че Ротекс Юръп е понесло административна санкция за закъснението при реализиране на задължението му за регистрация по ДДС, а отказът за приспадане на данъчен кредит надхвърля необходимото действие от страна на приходната администрация за осигуряване на контрол, поради което е в разрез с принципа на неутралитет на данъка и е прекомерна санкция за осигуряване на целите на чл. 273 от Директивата за ДДС. Наред с това намира за неприложими разпоредбите на Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г. предвид това, че извършените последващи доставки са с място на изпълнение на територията на страната – условие за неприложимостта на разпоредбите й по чл. 2, т. 2 от същата, ерго единственият ред за възстановяване на платения на българските доставчици ДДС е този чрез регистрация по ЗДДС и ползване на данъчен кредит по общия ред. Доколкото дружеството подлежи на задължителна предварителна регистрация по чл. 96, ал. 9 ЗДДС, във вр. с чл. 95, ал. 2 ЗДДС, за него не се прилага никакъв праг на достигнат оборот за регистрация, а то е задължено да приложи съответния режим на облагане към всяка изпълнена от него облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, което е сторено от него.

7. С представена молба в съдебното заседание на 30.04.2025 г., провело се в АССГ, Ротекс Юръп е заявило нарочно искане на основание чл. 620, ал. 1, във връзка с чл. 628 и чл. 631 ГПК и чл. 267, б. „б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) за спиране на съдебното производство и отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следния въпрос: „Съответства ли на Директива 112/2006 практика на органите по приходите, която прилага законодателството на държава членка по начин, който игнорира (не зачита) правната връзка на правото на приспадане на данъчен кредит с използването на получената доставка за последващи облагаеми доставки, като отрича правото на приспадане на ДДС за придобити стоки, с които са осъществени облагаеми доставки преди регистрацията на данъчно задълженото лице, но тези доставки и покупки са декларирани веднага след като е осъществено със закъснение задължението на лицето да се регистрира за целите на ДДС и вземайки предвид, че закъснението за регистрация е санкционирано от приходната администрация с предвидената в закона за това нарушение административна санкция“.

Така направеното искане е оставено без уважение от АССГ с Определение № 17112 от 20.05.2025 г., постановено по адм. д. № 12917 по описа за 2024 г. на този съд.

8. Постановено е обжалваното пред Върховния административен съд Решение № 25379 от 25.07.2025 г. по адм. д. № 12917 по описа на АССГ за 2024 г., с което оспорването на РА в посочената по-горе част било отхвърлено.

Фактическата обстановка е безспорна:

Ротекс Юръп е неустановено на територията на страната данъчно задължено лице, което подлежи на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 9 ЗДДС, във връзка с чл. 95, ал. 2 ЗДДС, преди да извърши първата си облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗДДС. Това дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 01.08.2023 г., но преди да го подаде е закупило с начислен ДДС процесното промишлено оборудване от доставчиците „Хранинвест - Хранмашкомплект“ АД и „Скай Монт“ ЕООД. Впоследствие, преди да бъде регистрирано по ЗДДС, с това оборудване е извършило последващи облагаеми доставки към свои клиенти, установени извън територията на страната. Заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено със закъснение спрямо изискването по чл. 96, ал. 9 ЗДДС, като въз основа на така по-късно подаденото заявление Ротекс Юръп е регистрирано по ЗДДС с Акт за регистрация по чл. 101 ЗДДС № 220422303265481 от 04.08.2023 г., връчен му на 09.08.2023 г., която дата се счита за дата на регистрацията по чл. 103 ЗДДС. За закъснението за подаване на заявление за регистрация, с влязло в сила Наказателно постановление № 727798-F720333 от 28.09.2023 г., на Ротекс Юръп е наложена имуществена санкция по чл. 178 ЗДДС.

Фактурите за придобитото преди регистрацията оборудване и платеният при неговото придобиване данък, в т. ч. и сумата от 1738165,67 лв. са отразени в дневника за покупките за данъчен период м.08.2023 г. (чл. 75 ЗДДС), който е първи данъчен период след регистрацията по ЗДДС. Извършените последващи доставки с това промишлено оборудване също са отразени за данъчен период м.08.2023 г. с нулева ставка под режим ВОД по чл. 7 ЗДДС, във връзка с чл. 53 ЗДДС и за износ по чл. 28 ЗДДС, а по отношение на доставки към получатели, неидентифицирани с ДДС номер от държава-членка е приложена ставка 20% по чл. 66 ЗДДС. За доставките, отразени под режим ВОД е подадена и VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 ЗДДС. Транспортът на всички последващи доставки е започнал на територията на страната, веднага след като Ротекс Юръп е придобило собствеността върху стоките — стоките са натоварени на място в съответната производствена база на доставчиците „Хранинвест - Хранмашкомплект“ АД и „Скай Монт“ ЕООД и са изпратени извън страната към съответния клиент на Ротекс Юръп. Извършените от това дружество преди регистрацията по ЗДДС доставки (продажби), дължимият за тях ДДС, съобразно чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС и тяхното отразяване за данъчен период м.08.2023 г. са установени с обжалвания РА, без да са извършени корекции на декларираните данни. Ротекс Юръп е отразило в отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС и в справката-декларация по чл. 125 ЗДДС, подадени за м.08.2023 г., както получените от него преди регистрацията по ЗДДС доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, така и последващите, изпълнени от него доставки на същите тези стоки, също изпълнени преди регистрацията по ЗДДС, като за последващите доставки е начислило ДДС с приложимата за тях ставка на данъка.

Съдът направил извод за издаване на РА от компетентни органи, в предвидената от закона форма и подписан с електронни подписи от органите по приходите – негови издатели. Предметът на спора бил дефиниран от АССГ като такъв, свързан с упражненото през м.08.2023 г. право на приспадане на данъчен кредит по издадените на ревизираното лице от „Хранинвест - Хранмашкомплект“ АД и „Скай Монт“ ЕООД фактури преди регистрацията му по ЗДДС. След регистрацията по ЗДДС на Ротекс Юръп всички данъчни документи, издадени от преките доставчици преди 09.08.2023 г. са включени в дневника за покупки през м.08.2023 г. на ревизираното лице, а претендираният по тях данък за приспадане е в размер на 1738165,67 лв. Реалността на фактурираните доставки от „Хранинвест - Хранмашкомплект“ АД и „Скай Монт“ ЕООД е потвърдена. С тях са придобити различни стоки, които представляват активи по Закона за счетоводството, вложени в дейността на дружеството, разходвани са и не са налични като краткотрайни или дълготрайни активи при него и в местата на осъществявана дейност, складове и търговски обекти към датата на регистрация по ЗДДС.

Първоинстанционният съд извършил преглед на относимата национална и съюзна правна регламентация, и приел, че разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 ЗДДС не противоречат на принципа на данъчен неутралитет и не ограничават правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, дължимия или платен ДДС за закупени от тях стоки/активи, като основен принцип и неразделна част от механизма на въведената от законодателството на ЕС обща система на ДДС, като при това гарантират изпълнението на целта на режима на приспадане – да освободят данъчно задълженото лице от тежестта на дължимия или платен ДДС при упражняване на икономическата му дейност.

Съдът приел, че разрешаването в хипотезата на чл. 180 от Директива 2006/112/ЕО от държавата-членка чрез националното си законодателство на данъчно задълженото лице да извърши приспадане, когато то не е извършено в съответствие с формалните и с процесуалните изисквания по чл. 178 и чл. 179 от тази директива, ако са изпълнени изискванията за приспадане по същество, на практика се свързва с прилагане на установения в приложимото законодателство на ЕС принцип на данъчен неутралитет върху всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие, че самите тези дейности подлежат на облагане с ДДС. Приел, че законодателното разрешение е изцяло в съответствие с практиката на СЕС, обективирана в Решение от 12 юли 2012 г. по дело EMC-България Транспорт ООД, С-284/11; Решение на СЕС от 1 март 2012 година по дело Polski Trawertyn, С-280/10; Решение от 21 октомври 2010 г. по дело Nidera Handelscompagnie BV, С-385/09 и други. Изтъкнал, че признаването в националното законодателство на правото на приспадане по чл. 74, ал. 1 ЗДДС за закупени или придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията и налични към датата на регистрацията, е в хипотезата на разрешаване на приспадането по чл. 180, във връзка с чл. 182 от Директива 2006/112/ЕО. Развил съображения, че разпоредбата на чл. 74 ЗДДС не обвързва правото на приспадане на данъчен кредит с датата, на която е издадена фактурата, документираща дадена доставка на стока, а единствено с това дали последната е налична към датата му на регистрация по ЗДДС. Припознал като съответна на същата и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ППЗДДС. Въз основа на това направил извод, че с националната правна уредба не се нарушават норми от приложимото в областта на ДДС право на ЕС, вкл. чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112 ЕО, които са точно транспонирани в националния закон - чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС, чл. 68 ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Предвид това приел съответствие с материалния закон на изводите на приходната администрация, че доколкото от ангажираните международни товарителници се установява, че всички стоки, фактурирани от „Хранинвест - Хранмашкомплект“ АД и „Скай Монт“ ЕООД са натоварени и транспортирани към крайните клиенти (дружества установени на териториите на други държави-членки на ЕС) на Ротекс Юръп преди датата му на регистрация по ЗДДС - 09.08.2023 г., то данъчното събитие при продажбата на придобитите по спорните фактури машини и оборудване е настъпило именно преди регистрацията на дружеството по ЗДДС, респ. те не са били налични към 09.08.2023 г., поради което за тях не е възникнало правото на приспадане на ДДС. В този смисъл съдът счел, че за начисления данък за получените от ревизираното лице стоки, доставени към крайните клиенти преди датата на регистрация за целите на закона, за него не възниква право на приспадане на данъчен кредит поради неизпълнение на изискванията на чл. 74 ЗДДС - същите да са налични към датата му на регистрация.

В допълнение съдът споделил изводите на приходната администрация, че дружеството не отговаря и на условията за възстановяване на платен данък от лица, които не са установени на територията на ЕС, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държава - на реципрочен принцип по чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Приел, че за да има право чуждестранно лице да възстанови платен ДДС, за него трябва да са налице едновременно условията, описани в чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н- 10 от 24.08.2006 г., в т. ч. страната, в която лицето е установено да е посочена в списъка на страните, които възстановяват ДДС или подобен данък на български лица, утвърден от министъра на финансите и министъра на външните работи. Съобразил, че със заповед на министъра на финансите № ЗМФ-204/16.03.2021 г. и министъра на външните работи №95-00-142 от 09.03.2021 г. е утвърден списък на страните, които възстановяват ДДС, сред които е и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Взел предвид разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г. и направил извод, че за Ротекс Юръп не са налице основания за възстановяване на ДДС за закупените стоки (машини и компоненти за тях), през който и да е от данъчните периоди, тъй като в информационната система на НАП липсват данни да са подавани искания в съответствие с предвидения в наредбата ред и срок.

Намерил неоснователни доводите на настоящия касационен жалбоподател за нарушен принцип на данъчен неутралитет, който налага приспадане на данъчен кредит по получените доставки, ако са изпълнени изискванията за приспадане по същество, дори и данъчнозадължените лица да са пропуснали някои формални изисквания и на принципа на пропорционалността, който изисква мерките, които държавите членки могат да приемат по силата на чл. 273 от Директива 2006/112, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят измамите, да не надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и да не поставят под въпрос неутралитета на ДДС. В тази връзка се позовал на правните стандарти, установени с практиката на СЕС, които се съдържат в неговите Решение от 8 май 2008 г. по съединени дела С 95/07 и С 96/07 /Ecotrade SpA/; Решение от 30 септември 2010 г. по дело Uszodaepito, С-392/09; Решение от 21 октомври 2010 г. по дело Nidera Handelscompagnie BV, С-385/09; Решение на СЕС от 1 март 2012 година по дело С-280/10, Polski Trawertyn; Решение на СЕС от 11 декември 2014 година по дело С-590/13, Idexx Laboratories Italia Srl; Решение от 12 юли 2012 г. по дело EMC България Транспорт ООД, С-284/11; Решение от 28 юли 2016 г. по дело Astone, С-332/15; Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11; Решение от 15 юли 2010 г. по дело Pannon Gep Centrum kft, С-368/09; Решение от 6 февруари 2014 г. по дело SC Fatorie SRL С-424/2012 и др.

От АССГ не бил възприет и доводът за незаконосъобразност на РА поради санкциониране на дружеството по реда на Закона за административните нарушения и наказания с влязло в сила Наказателно постановление № 727798- F720333 от 28.09.2023 г. за налагане на ревизираното лице на имуществена санкция по чл. 178 ЗДДС за закъснението за подаване на заявление за регистрация.

9. Решение № 25379 от 25.07.2025 г., постановено по адм. д. № 12917 по описа на АССГ за 2024 г. било оспорено от Ротекс Юръп пред Върховния административен съд. По това оспорване било образувано настоящото адм. д. № 10450 по описа на този съд за 2025 г.

При безспорна фактическа обстановка, в касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон и се релевират доводи за неговата необоснованост. Изтъкват се съображения, основани на незачитане от страна на първоинстанционния съд на доводите и възраженията на ревизираното лице, вкл. изложените в контекста на спазването на принципа на неутралитет при облагането с ДДС, принципа на ефективност на мярката, която отрича правото на приспадане на данъчен кредит и практиката на СЕС, на която Ротекс Юръп се е позовало. Правят се и оплаквания за немотивиран, но необжалваем отказ от страна на първоинстанционния съд да отправи преюдициално запитване до СЕС по въпросите, поставени в нарочно представена молба. Прави се корективно тълкуване на приетото от АССГ по повод оплакванията, отправени до съда срещу РА. В тази връзка се разяснява тезата, че в казуса не се поддържа становище, че чл. 74 ЗДДС не съответства на разпоредби от правото на ЕС - в Директивата за ДДС не се съдържа разпоредба като цитираната от националния закон и обратно с чл. 74 ЗДДС не се транспонира правило от посочената директива. Всъщност, поддържа се становище, че цитираната национална разпоредба е приложена от приходната администрация в несъответствие с целта на закона. Представят се и допълнителни аргументи, с които се обосновава неотносимост към спора на съображенията на АССГ, основани на разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г. Поддържа се искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Моли се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА в оспорената пред съда част.

10. В представените пред касационната инстанция писмени бележки по същество на спора Ротекс Юръп допълва аргументите си във връзка с направеното пред първоинстанционния съд искане за отправяне на преюдициално запитване. Аргументира становище, че противоречието с правото на ЕС се поражда от подхода на приходната администрация да приложи националната разпоредба на чл. 74 ЗДДС в колизия с Директивата за ДДС. Отново обръща внимание, че от една страна текст, като този на цитираната национална разпоредба, в посочената директива няма, а от друга страна чл. 103 ЗДДС е в колизия с чл. 214 от Директива 2006/112/ЕО. Твърди, че съвместим с разпоредбите на директивата резултат се постига при съвкупното прилагане на чл. 102 ЗДДС и чл. 74 ЗДДС, като за „налични“ се приемат покупките, обложени по реда на чл. 102 ЗДДС.

11. Обобщено становището на Ротекс Юръп по същество на спора се свежда до следното:

Дружеството счита, че изначално спорът не следва да бъде разглеждан с оглед неизпълнението на условието по чл. 74 ЗДДС да са физически налични към датата на регистрация придобитите преди тази дата стоки, за доставката на които е платен предявеният за приспадане ДДС, отразен в дневника за покупки за данъчен период м.08.2023 г. Счита, че действителният предмет на спора е да се даде отговор на въпроса дали възниква за ревизираното лице, на основанията, предвидени в чл. 69 и чл. 71 ЗДДС, респ. чл. 168, б. “а“, съответно чл. 178, б. “а“ от Директива 2006/112/ЕО, право на приспадане на платения от него данък за стоките, с които то е изпълнило облагаеми доставки преди формалната си регистрация по ЗДДС, като се има предвид, че за данъчния период, през който е предявено правото на приспадане, то е съобразило и задължението си по чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС да обложи с приложимата за тях данъчна ставка доставките, изпълнени със същите стоки преди датата на регистрацията по ЗДДС.

Режимът за регистрация на Ротекс Юръп е предварителен по чл. 95, ал. 2 ЗДДС и чл. 96, ал. 9 ЗДДС. Дружеството е задължено да приложи съответния режим на облагане към всяка изпълнена от него облагаема доставка. Без значение на обстоятелството, дали при последващата продажба Ротекс Юръп е регистрирано или не е регистрирано по ЗДДС лице, за тази последваща доставка възниква задължение да се приложи съответната ставка на данъка, която ще се определи в зависимост от спецификите на доставката (вида на стоката, качеството на данъчно задълженото лице и установеността на нейния получател, транспортирането на стоката и др. относими обстоятелства). Член 102, ал. 3 ЗДДС урежда облагането на доставките, които са изпълнени преди датата на регистрация по ЗДДС, както е в казуса.

Член 74 ЗДДС урежда упражняване на правото на приспадане в особените случаи, при които съответното данъчно задължено лице не е имало отговорност да начисли преди формалната си регистрация по ЗДДС данък за последващите доставки на стоките, придобити преди регистрацията. Условието за наличие на активите, като предпоставка да се упражни правото на приспадане на начисления за тях ДДС, е относимо към случаите, в които тези активи не са използвани за икономическата дейност на задълженото лице преди регистрацията му по ЗДДС, с намерение да се използват за извършване на облагаеми доставки след регистрацията.

Въпреки това, при наличие на задължение по чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС за облагане на последващите доставки на стоки, изпълнени преди датата на регистрацията по ЗДДС, изискването за наличност на обложените стоки към датата на регистрация по смисъла на чл. 74 ЗДДС следва да се разглежда за неотносимо и неприложимо. Платеният при придобиването на стоките ДДС следва да бъде приспаднат от данъка, дължим при последващата им продажба. На задължението по чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС съответства правото на приспадане по чл. 69 ЗДДС. Изискването активите да са налични по смисъла на чл. 74 ЗДДС следва да бъде прилагано с оглед целта на закона, като национална мярка по смисъла на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО, необходима за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, без обаче прилагането на тази мярка да води до несъобразяване с основния принцип за неутралитет при облагането с ДДС, който би се нарушил, ако се изключи възможността за приспадане и данъкът премине в тежест на лицето като некомпенсируем негов разход. Правото на приспадане е възможно да бъде упражнено единствено след регистрацията по ЗДДС, поради което спорното право относно приспадане на данъка за получените доставки на стоки преди регистрацията по ЗДДС е предявено за първия след регистрацията данъчен период, през който са отчетени и последващите продажби на същите стоки, извършени преди датата, на която Ротекс Юръп е регистрирано по ЗДДС.

IV. Приложимо национално право:

Закон за данък върху добавената стойност ЗДДС, обн., ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., допълван и изменян:

• Доставка на стока

Чл. 6. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.

• Облагаема доставка

Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

• Място на изпълнение при доставка на стока

Чл. 17. (1) Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.

(2) Място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

• Доставки с право на приспадане на данъчен кредит

Чл. 69. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

• Условия за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит

Чл. 71. Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия:

1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател;

• Право на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация

Чл. 74. (1) Регистрирано лице по чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1, чл. 102, 132 или 132а има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.

(2) Правото по ал. 1 възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице едновременно следните условия:

1. налице са изискванията на чл. 69 и 71;

2. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата;

4. активите са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими имоти - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон

Възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди регистрацията

Чл. 75. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква на датата на регистрация по този закон.

(2) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответните документи по чл. 71 се отразяват в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи или получените услуги данъчна основа и данък.

• Регистрация във връзка с извършвани доставки на територията на страната

Чл. 95. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12.

(2) На регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.

• Задължителна регистрация

Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

(9) Независимо от облагаемия оборот по ал. 1 всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97.

• Процедура за регистрация

Чл. 101. (1) Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец или на основание чл. 100, ал. 5 заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията

(6) Органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация в срок 7 дни от подаване на заявлението или от получаване на информацията за вписването и за упражнено право по чл. 100, ал. 5 в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите от Агенцията по вписванията.

(7) В срок 7 дни от приключване на проверката по ал. 6 органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията.

(8) Независимо от ал. 6 и 7 регистрацията по чл. 96, ал. 9, чл. 97, 97а и 99 се извършва от органа по приходите в тридневен срок от подаване на заявлението за регистрация.

• Регистрация по инициатива на органа по приходите

Чл. 102. (1) Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице.

(3) За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя:

1. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;

• Дата на регистрация

Чл. 103. (1) За дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация.

Ротекс Юръп се позовава в представена молба след приключване на устните състезания по делото и на чл. 103, т. 2 в редакцията изм. - ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г., съобразно който за дата на регистрация по този закон се счита:

2. по-ранната от двете дати - датата на първата облагаема доставка или датата на връчването на акта за регистрация - при регистрация на основание чл. 96, ал. 3 и 4, освен в случаите, когато на лицето е отказана регистрация по чл. 96, ал. 5.

• Отчетни регистри

Чл. 124. (1) Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри:

1. дневник за покупките;

2. дневник за продажбите.

• Деклариране на данъка

Чл. 125. 3а всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.

(2) Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка- декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.

(3) Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период.

(5) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

• Административнонаказателни разпоредби

Чл. 178. Данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

V. Приложимо Съюзно право:

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност:

• Данъчнозадължени лица

Член 9

1. „Данъчнозадължено лице" означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност". Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност.

• Възникване и обхват на правото на приспадане

Член 167

Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

Член 168

Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а) дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

• Правила, регулиращи правото на приспадане

Член 178

За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:

а) за целите на приспадане съгласно член 168, буква а), по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3-6;

Член 179

Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия ДДС за даден данъчен период на общата сума на ДДС по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и е упражнено правото на приспадане в съответствие с член 178.

Член 180

Държавите-членки могат да разрешат данъчнозадълженото лице да извърши приспадане, което то не е извършило в съответствие с членове 178 и 179.

Член 182

Държавите-членки определят условията и подробните правила за прилагане на членове 180 и 181.

• Идентификация

Член 213

1. Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице.

Член 214

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:

а) всяко данъчнозадължено лице, с изключение на посочените в член 9, параграф 2, което в рамките на съответната тяхна територия извършва доставки на стоки или услуги, за които ДДС подлежи на приспадане, различни от доставки на стоки или услуги, за които ДДС е дължим единствено от клиента или лицето, за което са предвидени стоките или услугите, в съответствие с членове 194—197 и член 199;

• Данъчни декларации

Член 250

1. Всяко данъчнозадължено лице представя справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и приспадания и стойността на освободените сделки.

Член 251

В допълнение на информацията, посочена в член 250, справка-декларацията за ДДС, обхващаща даден данъчен период, показва следното:

а) общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, посочени в член 138, по отношение на които е станал изискуем ДДС през съответния данъчен период;

б) общата стойност, без ДДС, на доставките на стоки, посочени в членове 33 и 36, извършени на територията на друга държава-членка, по отношение на които е станал изискуем ДДС през този данъчен период, когато мястото, където е започнало изпращането или превозът на стоките, се намира в държава-членка, в която трябва да бъде представена справка- декларацията;

Член 252

1. Справка-декларацията по ДДС се представя в срок, определен от държавите-членки. Крайният срок не може да бъде повече от два месеца след края на всеки данъчен период.

2. Данъчният период се определя от всяка държава-членка на един месец, два месеца или три месеца.

Държавите-членки могат обаче да определят различни данъчни периоди, при условие че тези периоди не превишават една година.

• Други разпоредби

Член 273

Държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на формалности, свързани с преминаването на границите.

Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3.

VI. Практика на Съда на Европейския съюз:

• В своята практика СЕС е възприел, че наличието на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една, или повече, извършени последващи доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, по принцип е необходимо, за да се признае на данъчно задълженото лице право на приспадане на ДДС за получената доставка - т. 24 от мотивите към решението по дело С-98/98 (Midland Bank); т. 57 от мотивите към решението по дело С-29/08 (SKF); т. 27 от мотивите към решението по дело С-124/12 (Ей и Ес-3С Марица Изток); т. 19 от мотивите към решението по дело С-104/12 (Becker). Този принцип, изведен от чл. 168 от Директивата за ДДС, е възприет в разпоредбата на чл. 69 ЗДДС. От тази разпоредба на директивата следва, че доколкото данъчно задълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва тази стока за нуждите на облагаемите си дейности, то има право да приспадне дължимия или платен за тази стока или услуга ДДС - т. 18 от мотивите към решението по дело С-126/14 (Sveda); т. 36 от мотивите по дело С-153/11 (Klub); т. 8 от мотивите към решението по дело С-97/90 (Lennartz); т. 43 от мотивите към решението по дело С-25/03 (НЕ).

Установеният в Директивата за ДДС режим на приспадане цели да облекчи изцяло данъчнозадълженото лице от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности. Общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС - т. 35 от мотивите към решението по дело С-153/11 Klub; т.19 от мотивите към решението по дело 268/83 Rompelman; т. 43 от мотивите към решението по дело С-118/11 ЕОН Асет Мениджмънт.

• Според тълкувателната практика на СЕС, материалноправните предпоставки за упражняване на правото на приспадане се изразяват в това, че за да може съответното лице да се ползва от това право, трябва, от една страна, то да е данъчно задължено по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, за които иска да му се признае правото, впоследствие да се използват от него за нуждите на облагаемите сделки, които самото то е сключило, и да са му били доставени от друго данъчно задължено лице - т. 28 от мотивите към решението по дело С-277/14 PPUH; т. 52 от мотивите към решението по дело С-63/04 Centralan Property; т. 24 от мотивите към решението по дело С-137/02 Faxworld; т. 26 от мотивите към решението по дело С-324/11 Toth; т. 29 от мотивите към решението по дело С-285/11 Боник; т. 32 от мотивите към решението по дело С-69/17 Gamesa; т. 39 от мотивите към решението по дело С-101/16 (Paper Consult).

• В практиката си СЕС е разгледал случаи, в които ДДС, платен преди регистрацията на данъчно задълженото лице, подлежи на приспадане. Разгледана е идентификацията по ДДС като формално изискване за целите на контрола, което не може да постави под въпрос правото на приспадане на ДДС, доколкото материалните условия, пораждащи това право, са изпълнени. Според тълкувателната практика основният принцип на неутралитет на ДДС налага да се разреши приспадането на дължимия или платен ДДС по получени доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания.

По дело С-280/10, Polski Trawertyn - разглежда се въпросът за правото на приспадане от страна на дружество на ДДС, платен от съдружниците по разходи и инвестиции, направени преди учредяването и регистрацията на дружеството, но впоследствие използвани в неговата икономическа дейност. Съдът намира, че правото на приспадане за дружеството е налице, независимо от факта, че фактурите за покупки са издадени на съдружниците, както и че самите покупки са извършени преди правното учредяване на дружеството.

По дело С-385/09, Nidera - Съдът на ЕС намира, че правото на приспадане по покупките е налице, въпреки че лицето не е идентифицирано преди използването на тези покупки за целите на неговата облагаема дейност. Лицето е нямало задължение да се регистрира и е трябвало да извърши това действие единствено, за да получи възможността да приспадне ДДС (т. 28 от решението).

По дело С-183/14, Salomie и Oltean - Според СЕС регистрацията с идентификационен номер по ДДС, предвидена в чл. 214 от Директива 2006/112/ЕО, както и посоченото в чл. 213 от тази директива задължение на данъчно задълженото лице да декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност, представляват само формални изисквания за целите на контрола, които не могат да поставят под въпрос по-специално правото на приспадане на ДДС, доколкото материалните условия, пораждащи това право, са изпълнени (в този смисъл решения Nidera Handelscompagnie, С-385/09, EU:C:2010:627, т. 50, Toth, С-324/11, EU:C:2012:549, т. 32 и Ablessio, EU:C:2013:168, т. 32).

VII. Мотиви за отправяне на преюдициалното запитване:

Ротекс Юръп е регистрирано по ЗДДС на по-късна дата спрямо момента, към който е възникнало задължението му за регистрация по ЗДДС. Независимо от значението, което декларирането на началото на дейността по чл. 213, § 1 от Директивата за ДДС има за доброто функциониране на системата на ДДС, това деклариране не би могло да представлява допълнително изискване, за да бъде признато качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 9, § 1 - в този смисъл т. 31 от мотивите от към решение на СЕС по дело С-324/11 Gabor Toth.

В практиката на СЕС не се открива произнасяне по въпрос, сходен според фактите по делото, с настоящия спор, при който лицето е било длъжно да се регистрира по ДДС, но е осъществило това задължение със закъснение, в процеса на регистрация е описало надлежно пред приходната администрация извършените доставки до този момент, а след регистрацията си ги е декларирало, наред с използваните за тези доставки покупки в първата справка- декларация по ЗДДС, но въпреки това правото на приспадане не му е признато с мотив, че към датата на регистрацията не са налични закупените и продадени преди регистрацията стоки.

Ето защо и доколкото в правомощията на СЕС по чл. 267, б. «б» ДФЕС е да тълкува договора и актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, както и правните принципи като източници на правото, в контекста на установените по делото факти възниква необходимост от тълкуване на относими към спора разпоредби от Директива 2006/112/ЕО, и по конкретно чл. 167, чл. 168, б. “а)“, чл. 178, чл. 179 и чл. 180 (относно правото на данъчен кредит и условията за упражняването му), чл. 9, чл. 213 и чл. 214 (относно деклариране на началото на дейността за целите на идентификацията на данъчнозадължените лица /данъчна регистрация), чл. 250, чл. 251 и чл. 252 (относно декларирането със справки - декларации за ДДС на начисления данък и извършените приспадания за данъчен период), чл. 273 (относно предприетите от държавите членки мерки за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане), както и принципите на неутралитет при облагането с ДДС и на пропорционалност. Това тълкуване е необходимо с оглед постановяване на решението по настоящото дело в съответствие с приложимите разпоредби от вторичното право на ЕС.

По изложените съображения и на основание чл. 253 и чл. 629 и сл. ГПК, във връзка с пар. 2 ДР ДОПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение