Определение № 1625 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3907/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Ч. срещу въззивно решение № 3360/06.06.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 624/2023 г. на Софийския градски съд, с което като е потвърден първоинстанционния съдебен акт по гр. д. № 45931/2019 г. на Софийския районен съд, е отхвърлена молбата на жалбоподателката за издаване на дубликат от изпълнителен лист, издаден на основание на основание чл. 242, ал.1 ГПК по допуснато предварително изпълнение на решение № 167787/ 04.08.2020 г. по гр. д. № 45931/2019 г. на СРС за сумата 5 062,20 лв. –присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В касационната жалба и допълнителните молби са изложени доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение. В изложението си жалбоподателката поддържа, че касационният контрол следва да се допусне по въпроса – дали при влязъл в сила окончателен акт на въззивната инстанция е допустимо пререшаване на делото с други съдебни актове. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение № 20155551/12.07.2021 г. по гр. д. № 45931/2019 г. на Софийския районен съд е оставена без уважение предходна молба на М.Ч. (от 11.03.2021 г.) за издаване на дубликат от изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК по допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното решение по гр. д. № 45931/2019 г. на СРС за присъденото на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 5 062,20 лв. Искането е било отхвърлено, поради недоказаност на твърденията на молителката за унищожаване на оригинала на изпълнителния лист от ответника по делото. В молбата, инициираща настоящото производство, като фактическо основание за издаването на дубликат от същия изпълнителен лист е посочено неправомерно задържане на оригинала от ответника по делото. Съдът е посочил, че доколкото силата на пресъдено нещо на решението по чл. 409 ГПК не касае съществуването на самото право да се иска издаване на дубликат от изпълнителния лист и ако молбата бъде отхвърлена поради това, че кредиторът не е доказал факта на изгубване на оригинала на изпълнителния лист, това решение не препятства възможността кредиторът отново да поиска издаване на дубликат като докаже правно релевантния факт на изгубване или унищожаване на оригинала. За да приеме настоящата молба по чл. 409 ГПК за неоснователна, въззивният съд е приел, че осъдителното първоинстанционно решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, послужило като основание за издаване на изпълнителния лист по реда на чл. 242 ГПК, е отменено с влязло в сила решение № 725/01.04.2022 г. постановено по в. гр. д. № 11855/2021 г. на Софийски градски съд. С това въззивно решение са отхвърлени предявените от М. Ч. против Столична община – район „Красно село“ искове, включително и иска чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 5 062,20 лв. Следователно, не съществува вече изпълнителното основание, послужило за издаване на оригиналния изпълнителен лист - осъдителното първоинстанционно съдебно решение, допуснато до предварително изпълнение, като със сила на пресъдено нещо е отречено претендираното от молителката право на парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Предвид това е направен извод, че в случая не е налице подлежащо на принудително изпълнение вземане на М. Ч. против Столична община – район „Красно село“ за сумата 5 062,20 лева, респ. - молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист по отменено осъдително решение е неоснователна. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Поставеният от касаторката въпрос е ирелевантен и не обуславя допускането на касационния контрол. Аргументацията на въпроса е свързана с влязлото в сила определение, с което е допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното решение в частта му по иска по чл. 225, ал. 1 КТ. Този съдебен акт обаче не разрешава материално-правен спор между страните и не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането за сумата 5 062,20 лв. Поради това, след постановяването и влизането в сила на въззивното решение, с което предявеният иск по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен, отпада въобще основанието за издаване на изпълнителен лист за вземане, което е отречено да съществува в полза на жалбоподателката срещу ответника Столична община – район „Красно село“. Въззивният съд не е приел нещо различно, поради което липсват предпоставки за селектиране на касационната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение