Определение № 382 от 20.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 198/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В преклузивния едномесечен срок по чл.248 ал.1 ГПК е сезиран с молба за допълване на решението от 3 май 2018 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.№ 198/2017 г. в частта за разноските. В молбата на А. Л. И. се претендира присъждане на сумата 110 лв., представляваща част от съдебните разноски, съответстваща на уважената част от касационната жалба на ищеца. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора на основание чл.38 ал.2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ. ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не е взела становище по искането в срока за отговор по чл. 248 ал.2 ГПК. При преценка на допустимостта и основателността на молбата с вх. № 5432/30 май 2018 г. съдът съобрази следното: Искането е заявено в срок от заинтересована легитимирана страна и се явява процесуално допустимо. Решение № 243/3 май 2018 г. не съдържа произнасяне по своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски с приложен списък по чл.80 ГПК. Дължимата част от претендираните съдебни разноски при обжалваем интерес 40 000 лв. и допълнително присъдено от касационната инстанция застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпило на 12 януари 2015 г. ПТП, в размер на 10 000 лв. възлиза на 110 лв. В посочената част молбата по чл.248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена. Ответникът по молбата не дължи в полза на процесуалния представител на касатора - адвокат С. С. – възнаграждение за безплатна адвокатска защита съобразно изхода на спора на основание чл. 38 ал.2 ЗА във вр.чл.7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При издадени и получени изпълнителни листове за присъдените от първата и от въззивната инстанция суми в полза на ищеца – съответно за 60 000 лв. и за 20 000 лв. през м.юли и м.ноември 2016 г. и неоспорено твърдение на процесуалния представител на застрахователното дружество за изплащане на първата сума по влязлото в сила осъдително решение на СГС в необжалваната от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД част следва да се приеме, че към настоящия момент, както и при подписване на договора за безплатна правна защита и съдействие от 25.9.2017 г. А. Л. И. е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната и пред касационната инстанция и не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения в посочената част молбата е неоснователна. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.на основание чл.248 ГПК