Определение № 111 от 28.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2016 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано молба вх. Nо 4459/ 26.04.2016 год. от В. С. М. от [населено място], заявена чрез адв. В. П. - САК е поискал да бъде постановено определение, с което касационният съд да се произнесе по искането за разноски, тъй като няма произнасяне по това искане с определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. Претендират се разноски за касационното производство за сумата 1300 лв. С отговор вх. Nо 6315/17.06.2016 година касаторите В. Н. М. и И. И. М. оспорват молбата, като поддържат ,че искането не е направено в срок, а при условията на евентуалност се поддържа довод за прекомерност на разноските. След преценка на данните по делото, изпълнение процедурата по реда на чл.248 ал.2 ГПК и становището на страните, настоящият състав на ВКС намира: Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С Определение No 178 от 20.04.2016 година, настоящият състав на ВКС- II г.о., в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 7252/ 20.01.2016 год. от В. Н. М. и И. И. М., и двамата от [населено място], приподписана от адв. Е. Б. - САК срещу въззивно Решение от 09.12.2015 година по гр. възз. д. Nо 13615/2015 год. на Софийския градски съд по уважените искове за собственост на В. М.. Няма спор, че с цитираното определение няма произнасяне по разноските, въпреки, че такива са поискани с отговора на касационната жалба и е представен списък на разноските и писмен Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2016 година/ л. 61-62/. Като приема, че правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала „позитивен правен резултат“ в рамките на осъществената защита по спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, и съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК, намира, че претендираните разноски от ответника по касация се дължат. Съдът присъжда онези разноски на страната, които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства- ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. След като констатира, че искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касация е направено в рамките на срока по закон, приложен е съответно „списък на разноските“ и писмен Договор за права защита и съдействие, настоящият състав на ВКС приема, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, с оглед на договора за правна защита и съдействие. Настоящият състав намира за неоснователно релевираното възражения за прекомерност на посоченото по договора/ представен в неформална от гл.т. изискванията на закона за счетоводство писмена форма/ адвокатско възнаграждения от 1300 лв. / хиляда и триста лева/. Преценката за прекомерност се обуславя от правната и фактическа сложност на делото. При данните по делото не може да се приеме, че защитата пред касационния съд в производство по чл. 108ЗС, съдебно исково производство в рамките на което защитата на ответника се гради не само срещу факти, твърдения, но и срещу правни съждения не съставлява сложност, обуславяща договарянето хонорар в посочения размер за трета инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 248 ал.1 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 и ал.5 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия