Определение № 12405 от 03.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. С. Х. против определение № 9363/29.10.2025 г., постановено по адм.д. 1741/2025 г. по описа на Административен съд-Пловдив (АС-Пловдив). Частната жалбоподателка твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът „Аксес файнанс“АД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 9363/29.10.2025 г., постановено по адм.д. 1741/2025 г. по описа на АС-Пловдив е оставена без разглеждане жалба на Е. С. Х. срещу писмо от 25.07.2025г. на „Аксес Файнанс“ АД, съставено по повод заявление за достъп до лични данни от 29.06.2025г., и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, защото атакуваното писмо не представлява подлежащ на оспорване отказ за предоставяне на лични данни, а е част от процедурата, инициирана от жалбоподателката. Според първата инстанция администраторът е упражнил правомощията си по чл.12, § 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламент) и това негово волеизявление не подлежи на пряк съдебен контрол. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е приел за установено, че със заявление от 29.06.2025 г. до „Аксес Файнанс“ АД Е. Х. чрез адв. Н. Русинов е поискала на основание чл. 37б от ЗЗЛД и чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 копие от сключения договор за кредит Бяла карта, ведно с всички съпътстващи договора документи. С атакуванато пред АС-Пловдив писмо дружеството е поискало конкретизиране от адвоката на правата, които се упражняват от неговата доверителна и представяне от подалия молбата адвокат на изрично пълномощно за упражняване правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Противно на тезата на частната жалбоподателка, в писмото няма подлежащо на съдебен контрол волеизявление на администратора на лични данни. Условие за упражняване правата на физическо лице - субект на данни по смисъла на чл.12 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително при подаване искане по чл.15-21 ОРЗД, е изясняване самоличността на субекта на данни от администратора пред когото е направено искането. Оспореното пред АС-Пловдив писмо представлява именно израз на подобно действие, с което „Аксес Файнанс“ АД, в качеството му на администратор на лични данни цели да установи представителната власт на лицето, което е отправило искането от името на носителя на данните, търсения обем и вид данни. Доколко тази информация е изцяло необходима е въпрос, който би имал значение в зависимост от последващите действия на двете страни в правоотношението, но не и обуславя обжалваемост на междинния акт в процедурата. Това налага извод за съответно с приложимия материален закон заключение на АС-Пловдив, че в настоящия случай оспорването на писмо от 25.07.2025г. на „Аксес Файнанс“ АД е недопустимо, при което образуваното съдебно производство пред АС-Пловдив правилно е прекратено на основание чл.159, т.1 от АПК. С оглед изхода на спора и липсата на претенции за разноски от ответната страна, разноски не трябва да бъдат определяни. Предвид изложеното Върховният административен съд, пето отделение