Определение № 9612 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9874/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 9463 от 17.07.2026 г., постановено по адм.д. № 2188/2026 г. Административен съд – Варна (АС-Варна) е оставил без уважение искането на П. Т. К. за спиране на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2853951/14.07.2026 г., издадена от полицай към сектор „Специализирани полицейски сили Варна“ към ОДМВР - Варна, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“), гг) от ЗДвП. Срещу определението е подадена частна жалба от П. Т. К., чрез адв. Алексиев от ВАК. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон – основание по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът по частната жалба – полицай към сектор „Специализирани полицейски сили Варна“ към ОДМВР - Варна, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред АС – Варна е образувано по жалба на П. Т. К. против ЗППАМ № GPAM-2853951/14.07.2026 г., издадена от полицай към сектор „Специализирани полицейски сили Варна“ към ОДМВР - Варна, с която на П. Т. К. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“), гг) от ЗДвП, за това че на 14.07.2026 г., около 14:25 часа в [населено място] по [улица]до номер [номер] в посока бензиностанция [наименование]“, управлява собственият си лек автомобил, марка „Фолксваген Бора“, с рег. № [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация на 23.06.2026 г. по ГО (22438/29.05.2026 г./уведом. на 25.05.2026 г.) В жалбата до първостепенният съд е обективирано искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Административният съд е отхвърлил, като неоснователно искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Съдът е обсъдил подробно представените към искането доказателства и твърденията на жалбоподателя за настъпването на евентуални вреди в следствие от предварителното изпълнение на заповедта. Прието е, че представените доказателства не установяват, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Определението е неправилно. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 от АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В процесния случай първостепенният съд е пропуснал да съобрази, че по делото с депозиране на жалбата до съда са представени доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК. На лист 9 от адм.д. № 9874/2026 г. е приложена полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена от П. Т. К. със ЗА „ДЗИ – Общо Застраховане“ за автомобил марка „Фолксваген Бора“, с рег. № [рег. номер], с начална дата на покритие от 14.07.2026 г., 17:11 часа и крайна дата на покритие 13.07.2027 г. до 23:59 часа. В случая административното нарушение е било отстранено непосредствено след установяването му – на 14.07.2026 г. от 17:11 часа. Регистрацията на автомобила е била автоматично възстановена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП веднага след сключването на задължителната застраховка. От изложеното следва, че дейността е приведена в съответствие с нормативното предписание и предварителното изпълнение на принудителната административна мярка не реализира преследваната от закона цел. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ е обезпечен общественият интерес, за чието гарантиране законът е въвел предварителното изпълнение на принудителната административна мярка. С оглед на това отпадат целените с този вид административна принуда последици – предотвратяване настъпването на вредоносен резултат и прекратяване на неправомерно поведение. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен /несамостоятелен, свързан/ характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение, вкл. допуснатото по закон, не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Мотивиран от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение