Решение № 3292 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 139/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на А. И. Н. против решение № 36524 от 06.11.2025г., постановено по адм. дело № 2500/2025г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗН – ЧР – 6 от 18.02.2025г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на длъжност „главен юрисконсулт в отдел „Правно и административно осигуряване на дейността“, дирекция „Административно правно и счетоводно осигуряване на дейността“ към Общата администрация на НЗОК. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че не са били нали предпоставките по чл. 12 ал. 1 ЗДСл., а именно да не е изминала една година от постъпването й за първи път на държавна служба, както и чл. 12 ал. 3 ЗДСл, тъй като незаконосъобразно е бил изчислен ползваният законоустановен отпуск. В представена писмена защита навежда съображения, че ползваният годишен отпуск или отпуск поради временна нетрудоспособност, както е в случая, следва да се добавя към едногодишния календарен срок за изпитване като работни дни, а не като календарни. Посочва и допуснати съществени нарушения от първоинстанционния съд, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК да провери оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Твърди и че е неправилен извода на съда за спазване на изискванията на чл. 108 ЗДСл във връзка с чл. 59 и следващите АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед, алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстаницонния съд. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Управителят на НЗОК, чрез процесуалния си представител юрк. Чочова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма на специалния закон, а именно чл. 108 ЗДСл и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Посочил е, че едногодишния срок за изпитване е предвиден изцяло в полза на органа по назначаването и при прекратяването на служебното правоотношение в срока за изпитване по чл. 12 ал. 1 ЗДСл. за органа не съществува задължение за мотивиране на взетото решение, поради и което е приел за неотносими към спора приложените формуляри за оценка на работата на жалбоподателката. Въпреки това е приел, че при приложението на ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС такива се съдържат в представената административна преписка. Обосновал е и материална законосъобразност на оспорената заповед и наличието на предпоставките по чл. 12 ал. 1 ЗДСл., тъй като жалбоподателката е била назначена за първи път на държавна служба със заповед № ЗН – ЧР – 26 от 29.12.2023г., считано от 02.01.2024г., т.е. налице е положителната предпоставка. Приел е и че е налице отрицателната такава, а именно служебното правоотношение да е прекратено преди изтичането на едногодишния срок за изпитване, тъй като е установено, че жалбоподателката е ползвала в рамките на този период 39 работни дни платен годишен отпуск и 7 работни дни поради временна неработоспособност, през които дни съгласно чл. 12 ал. 3 ЗДСл. срокът за изпитване не тече. При тези факти е обосновал, че едногодишният срок от встъпване в длъжност не е изтекъл към датата на издаване на заповедта 18.02.2025г., съгласно която прекратяването се счита от 04.03.2025г. Поради наличието на предпоставките по чл. 12 ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗДСл., е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган (съгласно чл. 19, ал. 7, т. 11а б. „а“ от Закона за здравното осигуряване управителят на НЗОК е орган по назначаването), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Неоснователно в тази връзка е възражението в касационната жалба за допуснато нарушение в тази връзка, тъй като нормата се явява специална по отношение на общата на чл. 59 АПК, както правилно е посочил и съдът. Правилно в случая съдът се е позовал и на ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС, допускащо мотивите към административния акт да се съдържат и в административната преписка, като е отчел и неотносимостта към настоящото производство на представените доказателства досежно направената оценка на работата на жалбоподателката. Правилен е и извода на състава на АССГ, че служебното правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., предоставящ право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение със служител, назначен за първи път на държавна служба, в едногодишен срок от датата на встъпване в длъжност. В случая мотивирано и при правилно тълкуване на закона административният съд е приел, че налице законовите предпоставките за издаване на акта. Посочената разпоредба предоставя право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с държавен служител в едногодишен срок от първото назначаване на държавна служба, без да излага конкретни съображения, като условията за това са правилно определени от състава на АССГ, а именно служителят да е за първи път назначен на държавна служба и прекратяването да бъде направено в едногодишния срок от встъпването в длъжност. Чл. 12 ал. 3 ЗДСл. разписва едно изключение, а именно, че през времето, в което държавният служител, е бил в законоустановен отпуск, срокът за изпитване не тече. Срокът за изпитване е предвиден изцяло в полза на органа по назначаването и ползваният от служителя отпуск следва да се преценява само с оглед спазване на срока за прекратяване на правоотношението (в този смисъл следва да се тълкува разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от закона). Прекратяването на служебното правоотношение в рамките на този срок е правомощие на органа по назначаването, който няма задължение да мотивира взетото решение. Преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. От доказателствата се установява, че жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба като юрисконсулт в СЗОК със заповед № ЗН – ЧР – 26 от 29.12.2023г., считано от 02.01.2024г., на която дата е и встъпила в длъжност, а служебното й правоотношение е прекратено с оспорената в това производство заповед № ЗН – ЧР – 6 от 18.02.2025г., считано от 04.03.2025г., изрично посочено в заповедта. Безспорно е установено и че за този период е ползвала 39 работни дни платен годишен отпуск и 7 работни дни отпуск поради временна неработоспособност. Срокът по чл. 12 ал. 1 ЗДСл. е започнал да тече от 02.01.2024г., а именно от датата на встъпването й в длъжност, като при изчисляването му съобразно правилата на чл. 12 ал. 3 във връзка с чл. 56 ЗДСл. следва да бъдат добавени и работните дни на ползвания годишен отпуск и този за временна неработоспособност, които са общо 46 работни дни. Т.е. към изтеклия едногодишен срок по чл. 12 ал. 1 ЗДСл. на 02.01.2025г. следва да се добавят още 46 работни дни, които изтичат на 10.03.2025г. В тази връзка издадената заповед на 18.02.2025г., с която е прекратено служебното правоотношение считано от 04.03.2025г. е издадена в едногодишния срок, визиран в чл. 12 ал. 1 във връзка с чл. 12 ал. 3 ЗДСЛ., съответно е била налице и втората предпоставка по тези разпореди, допускаща прекратяването на служебното правоотношение. Поради и това е правилен извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, съответно постановяването и при наличието на законовите предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,