Решение № 16003 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8339/2009 г.

Решение № 16003 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8339/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив и на "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД - Поделение за пътнически превози гр. Пловдив срещу Решение № 567 от 29.04.2009 г. по адм. д. № 1597/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, трето отделение, десети състав. С първата касационна жалба се обжалва решението, в частта му с която е отменено Решение № 242 от 14.07.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Пловдив. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. С касационната жалба на "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД - Поделение за пътнически превози гр. Пловдив се атакува съдебният акт, в частта му с която жалбата е била отхвърлена. Оплакванията са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Последните са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни и процесуално са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С Решение № 567 от 29.04.2009 г. по адм. д. № 1597/2008 г., Административен съд - гр. Пловдив, трето отделение, Десети състав е отменил Решение № 242 от 14.07.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив, в частта с която е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 424 от 29.05.2008 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив за внасяне на сумата 1318.61 лв. и 902.41 лв. лихви за изплатени суми за болнични листове за сметка на ДОО, както и за сумата 16.20 лв. по чл. 40, ал. 4 от КСО и е отхвърлил жалбата в останалата й част като неоснователна. По касационната жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив Правилно съдът е приел, че решението на ТЕЛК при МБАЛ - гр. Пловдив е нищожен административен акт и предполага начална липса на основание за издаване на Разпореждане № 424 от 29.05.2008 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив. Тезата на този касатор в тази връзка не кореспондира с разпоредбите на чл. 113, ал. 1 и 3 от Закона за здравето. Съгласно първият текст органите на медицинската експертиза могат да отменят или изменят решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти, но в рамките на тримесечния срок от постановяването им. С ЕР на ТЕЛК от 3.11.2005 г. са отменени болнични листове от 1.01.2005 г., 28.02.2005 г., 30.03.2005 г., 29.04.2005 г., 9.05.2005 г., 9.06.2006 г. и 11.07.2005 г. Следователно дори срокът за обжалване по чл. 113, ал. 1 от ЗЗ на последния болничен лист е изтекъл на 11.10.2005 г. Съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗЗ решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Пред вид нищожността на ЕР на ТЕЛК от 3.11.2005 г. на цитирания законов текст изплащането на обезщетение по тези болнични листове не представлява неправилно извършени осигурителни разходи, съответно не представлява щета за ДОО. Относно сумата 16.20 лв. съдът не е изложил никакви мотиви и в тази връзка от решаващия съдебен състав трябва да се поиска допълване на решението на първоинстанционния съд. Липсата на мотиви не е касационно основание по чл. 209 АПК. По изложените съображения касационната жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив се възприема като неоснователна. По касационната жалба на "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД - Поделение за пътнически превози - гр. Пловдив Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е разграничил правните режими на осигуряването за временна неработоспособност поради общо заболяване и осигуряването при бременност и раждане. Обезщетението покрива различни социални рискове и осигурителят е трябвало да определи нов шестмесечен базисен период за изчисляване на болничните листове поради бременност и раждане. Изчисляването на паричното обезщетение при бременност и раждане се извършва от нов шестмесечен период, независимо че няма прекъсване в издадените болнични листове. Законосъобразно и с оглед разпоредбите на чл. 41 от КСО е обезщетението при временна неработоспособност поради общо заболяване да представлява част от трудовото възнаграждение. Именно размера на това обезщетение, което формира размера на осигурителния доход, тъй като когато лицето е в отпуск поради общо заболяване няма трудово възнаграждение, е базата от която се изчислява обезщетението за бременност и раждане. В тази връзка е текста на чл. 49, ал. 1 КСО, както и чл. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане, която определя като база в такива случаи среднодневното обезщетение за временна неработоспособност. Предвид изложеното не се споделя тезата на този касатор, че липсва точна нормативна уредба, регламентираща спорните правоотношения. Ето защо и тази касационна жалба се възприема като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,