Определение № 321 от 09.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2379/2016 г.

Производството е по чл.303 ГПК. Образувано е по молба на К. В. Н. и А. Х. Т. Ч., двамата от [населено място], за отмяна на решение от 08.07.2016г. по в.гр.д. № 15479/2015г. на СГС, II-Д състав, с което е оставена без уважение жалбата им срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 05.11.2015г. по изп.д. № 20138560401566 по описа на ЧСИ Б. Б., рег. № 856 в КЧСИ, с район на действие СГС, както и на посоченото постановление за възлагане. Молителите поддържат, че са били лишени от право и възможност да участват в делото, че е накърнено правото им на защита, както и че са налице и нови обстоятелства и доказателства. Твърдят, че не са редовно призовани и уведомени за делото, като призовките не са им връчени и в тях са вписани имена, които не съвпадат с техните. Твърдят още, че упълномощеният от тях адвокат е бил ангажиран в друг град и е подал молба за отлагане на делото, но това искане не е било уважено. Поддържат, че новите обстоятелства са, че са установили, че гражданските и изпълнителните дела са образувани и водени срещу лица с имена, които не съвпадат с техните, а публична продан и постановление за възлагане са извършени за техен собствен недвижим имот, придобит по давност. Молят да им бъде дадена възможност да изложат допълнителни съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, преди да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна, констатира следното: С определение № 271 от 15.12.2016г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на производството по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС /неправилно посочено в определението тълк.д. № 5/2015г./ на ОСГТК на ВКС/ с оглед третия въпрос по тълкувателното дело: „Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител?“. Образуваното тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС е приключило с постановяване на Тълкувателно решение от 31.07.2017г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. С посоченото тълкувателно решение е прието, че решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Съгласно т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г. на отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове, т. е. съдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани Поради това молбата, по която е образувано настоящото производство, в частта по искането за отмяна на решение от 08.07.2016г. по в.гр.д. № 15479/2015г. на СГС, II-Д състав, с което е оставена без уважение жалбата им срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 05.11.2015г. по изп.д. № 20138560401566 по описа на ЧСИ Б. Б., рег. № 856 в КЧСИ, с район на действие СГС, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В частта по искането за отмяна на постановлението за възлагане молбата за отмяна е допустима, но се явява нередовна, тъй като не са изложени ясно фактическите обстоятелства, на които се основава искането, и това препятства възможността да се определи на кое правно основание по чл.303, ал.1, т.1-т.7 ГПК е подадена молбата. Не е внесена и дължимата държавна такса по сметка на ВКС, определена съобразно чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлизаща в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство. В настоящия случай това производство се е развило пред частния съдебен изпълнител, чието постановление за възлагане на недвижим имот е предмет на молбата за отмяна. Предвид способа за извършване на проданта на недвижим имот /публична продан/, дължимата държавна такса следва да бъде определена съгласно разпоредбата на чл.23 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, според която за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот се събира такса в размер на 1.5% върху продажната цена, но не по-малко от 50 лева и не повече от 3 000 лева. С оглед изложеното дължимата за молбата за отмяна държавна такса възлиза на 908,42 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение