Определение № 48 от 02.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 845/2016 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Постъпила е молба от Е. И. И. за отмяна на влязлото в сила решение №1709 от 24.10.2013г. по гр.д.№3509/2012г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдено с решение №78 от 14.02.2014г. по гр.д.№1337/2013г. на Пловдивския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение №1202/24.11.2014г. по гр.д.№4885/14г. на ВКС, ІІІ ГО. С молби вх.№36883/23.12.2015г. и №2190 от 25.01.2016г. процесуалният представител на молителя, назначен по реда на чл.95 ГПК, е уточнил, че поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като молителят не е бил надлежно представляван в производството по основното дело от процесуален представител, въпреки, че е отговарял на изискванията на чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ и такава е следвало да му бъде оказана. Ответникът в производството Прокуратура на Република България не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че молбата е процесуално допустима и следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,