Решение № 246 от 3.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2011 г.

Решение № 246 от 3.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. Гр.д. Производството е по чл. 290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на С. К. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр. д. № 4197/11 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, след констатацията, че по процесуалните въпроси: кога първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове и налице ли е такова произнасяне в случая и за правомощията на въззивната инстанция, ако е налице или ако не е налице такова произнасяне, въззивното решение противоречи на практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното, с което са уважени исковете на касаторката срещу ответника по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ за отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 26/11.09.09 г. Делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 14/11.09.09 г. Прието е, че предмет на иска по чл. 344, ал. 1 от КТ не е законосъобразността на прекратяването на тр. правоотношение изобщо, а само на извършеното с конкретен акт и на конкретно основание. В случая ищцата е посочила, че оспорва уволнението със заповед № 14/09 г. Първоинстанционният съд е преценил законосъобразността на друго уволнително основание като е приел, че с него е прекратено тр. правоотношение между страните. Така се е произнесъл по непредявени искове, тъй като изследването на друго волеизявление на работодателя за прекратяване на тр. правоотношение, чиято законност не е била въведена от ищцата като предмет на делото има място само при преценката доколко атакуваното волеизявление е произвело прекратително действие, но няма място в диспозитива на съдебния акт. В исковата молба ищцата е посочила, че тр. й правоотношение с ответника е прекратено със заповед № 14/11.09.09 г. за дисциплинарно уволнение, връчена й на 1.10.09 г. Поискала е да се отмени заповед за дисциплинарното й уволнение № 14/11.09.09 г. и заповед № 26/11.09.09 г./за последната е и уточнението към исковата молба/ на управителя на ответното дружество, като уволнението се обяви за незаконосъобразно със следващите от това последици. В отговора на ответника се сочи, че тр. правоотношение с ищцата е прекратено със заповед № 26/11.09.09 г., на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ по нейна молба с характер на предизвестие. В доклада на първоинстанционния съд / както и във влязлата в сила част от решението на въззивния съд по иска с пр. осн. чл. 224 от КТ/ прекратяването на тр. правоотношение между страните е прието за безспорно. Спорни според доклада са фактите - материалноправни основания за процесното уволнение, и с коя заповед е прекратено то /според поправката на доклада в първото по делото заседание/. В първоинстанционното решение е прието, че тр. правоотношение с ищцата е прекратено със заповед № 26/11.09.09 г., но прекратяването е незаконосъобразно и отменено със следващите от това последици. В цитираните при допускане на обжалването решения на ВКС е прието че съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание; предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Т. право се индивидуализира чрез правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и петитума на иска, по тях ответникът организира защитата си и съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото, както той е заявен от ищеца/ Р. по гр. д. № 127/10 г. на четвърто г. о./. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск - ППВС № 1/85 г. Това разрешение е в пълно съответствие и с текста на чл. 270, ал. 3 ГПК- р. по гр. д. № 870/10 г. и по гр. д. № 931/09 г. на четвърто г. о.. В чл. 270, ал. 3 ГПК са разгледани различни хипотези на недопустимост на решенията, поради което и правните последици от констатацията на тази недопустимост от въззивния съд са различни. В първия случай, хипотезата може да бъде свързана с нарушение от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 130 ГПК - разглеждане и произнасяне по същество по недопустим иск. В този случай, произнасянето на въззивния съд до голяма степен замества проверката по чл. 130 ГПК, която е следвало да извърши първоинстанционния. С въззивния акт се констатира нарушението, обезсилва се постановеното по съществото на спора и се прекратява производството по недопустимия иск. Това се прилага и когато е надхвърлен обхвата на търсената от ищеца защита - произнасяне plus petitum. Във втория случай, първоинстанционният съд е сезиран с допустим иск, но в отклонение от диспозитивното начало и при неправилна преценка на правната му квалификация, първоинстанционният съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото. В този случай, след констатирането от въззивния съд на недопустимостта на произнасяне и обезсилване на първоинстанционния акт, делото се връща за ново разглеждане и произнасяне по действително предявения иск / р. по т. д. № 927/10 г. на първо т. о./. Ако съдът се е произнесъл по спорния предмет, решението му не е недопустимо, дори ако дадената квалификация на иска е невярна и въззивният съд няма правомощието по чл. 270, ал. 3 от ГПК - р. по гр. д. № 931/09 г. на четвърто г. о. В съответствие с тази практика ВКС постановява решението си по настоящото дело - чл. 291, т. 1 от ГПК. Касационната жалба е основателна: Работникът разполага с правна възможност да иска отмяна на уволнението с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Този иск е един и включва всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество./р. по гр. д. № 278/10 г. на четвърто г. о., по гр. д. № 1184/10 г. на трето г. о./. Работникът моли да бъде отменено уволнението му, излагайки фактите и обстоятелствата, при които е прекратен трудовият договор. Предмет на иска е законността на уволнението, а кой е подлежащият на отмяна акт, породил правни последици е от компетентност на съда, по който въпрос съдът се произнася по същество на спора /р. по гр. д. № 1043/11 г. на четвърто г. о./. При конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано./р. по гр. д. № 832/10 г. на трето г. о./ По делото е безспорно, че тр. правоотношение между страните е прекратено, ищцата оспорва уволнението като незаконно и иска отмяната му. Спори се за прекратителното основание и момента, в който е настъпило то и този спорен предмет е определен в доклада на първоинстанционнния съд, съответно на твърденията на страните /р. по гр. д. № 56/10 г. на четвърто г. о. на ВКС/. В обхвата на искането и съответно - на произнасянето за законността на уволнението е и заповед № 26/09 г., която според първоинст. съд е произвелата прекратително действие. Или първоинстанционният съд не се е произнесъл вън от спора, очертан с исковата молба, уточнението й и отговора на ответника, който съдът е определил предметно с доклада по чл. 146 от ГПК. Затова изводът на въззивния съд, че първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск е формиран при съществено нарушение на процесуалния закон /без да са налице предпоставките на чл. 270, ал. 3, пр. 3 от ГПК/. Обжалваното решение е неправилно, следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение