Определение № 34 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4830/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№18641/08.11.2017 г. от Д. С. К. срещу определение от 01.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3363/2017 г. на Апелативен съд-София, ГО, 10- ти състав, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ, съдържащо се в молба вх.№ 17695/25.10.2017 г. Жалбоподателят поддържа оплакване за незаконосъобразност на определението на въззивния съд на основание чл.95 ал.5 ГПК.Твърди, че по ч.гр.д.№4310/2013 г. на Апелативен съд-София е уважен иска му за присъждане на обезщетение от държавата, който следва да бъде препотвърден. ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. Ч.гр.д.№3363/2017 г. на САС е образувано по повод частна жалба вх.№65209/17.05.2017 г. от жалбоподателя срещу разпореждане от 09.05.2017 г. по гр.д.№11718/2013 г. на СГС, ГО, 7 състав с текст „к.д.“. Делото на САС е приключило с определение № 2512/ 31.07.2017 г., с което частната жалба е оставена без разглеждане. Последвало е обжалване на това определение с частна жалба вх.№14910/04.09.2017 г. и частни жалби срещу всяко разпореждане във връзка с администрирането й, последната с вх.№ 16802/12.10.2017 г. С разпореждане от 16.10.2017 г. са дадени указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението частната жалба да бъде приподписана от адвокат и да бъдат представени доказателства за представителната власт на адвоката. С молба вх.№17695/25.10.2017 г. жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена правна помощ във връзка с дадените указания. С обжалваното определение тази молба е оставена без уважение. Въззивният съд е приел, че цитираното по-горе разпореждане от 09.05.2017 г., не прегражда развитието на спора, който е бил прекратен с влязло в сила определение преди повече от три години. Въпреки това жалбоподателят иска постановяване на решение за уважаване на иска му и издаване на изпълнителен лист за сумата 500 000 лв. По тази причина е счел, че доколкото разпореждането, сложило началото на сегашната поредица обжалвания не подлежи на инстанционен контрол, е лишено от смисъл и обжалването с последната подадена частна жалба. Приел е също така, че въпросът за предоставяне на правна помощ вече е решаван по делото. Исковата молба, подадена от жалбоподателя е върната от СГС, чийто акт е потвърден с определение по ч.гр.д.№4310/2013 г. на САС. Срещу това определение е подадена частна касационна жалба от жалбоподателя и за отстраняване на нередовностите й е била поискана правна помощ. При преценка на обстоятелствата, съдържащи се в представената от жалбоподателя декларация за материално и гражданско състояние от 09.01.2014 г., апелативният съд е приел, че няма основание да приеме липса на средства. Жалбоподателят притежава имоти, от които може да извлича доходи, а също така получава наем. Искането му е оставено без уважение с определение от 20.01.2014 г., което е потвърдено с определение на ВКС по ч.гр.д.№2728/2014 г., ІV г.о. В обжалваното определение въззивният съд отново е приел, че не е налице нито затруднено материално състояние на жалбоподателя да заплати адвокатско възнаграждение, нито интересите на правосъдието налагат предоставянето на правна помощ, след като производството по исковата молба на жалбоподателя отдавна е прекратено и след като се обжалва необжалваемо разпореждане на съда. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че обжалваното определение е правилно.Предоставянето на правна помощ гарантира равния достъп до правосъдие на всички лица. Когато жалбоподателят няма средства да упълномощи адвокат, той има възможност да ползва правна помощ и когато са налице основанията за това, съдът му назначава служебен адвокат. Преценката за основателността на искането за предоставяне на правна помощ се извършва съобразно изискванията на 23, ал. 3 от ЗПрП. Правна помощ се предоставя, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и интересите на правосъдието налагат това. Видно от изложеното по-горе, въззивният съд е преценил предвидените в разпоредбата обстоятелства и изводът му, че жалбоподателят има средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и че при наличие на средства няма право на правна помощ е законосъобразен. Правилен е изводът за липсата и на втората предпоставка, тъй като в случая предоставянето на правна помощ не е оправдано. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,