Решение № 4721 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5/2026 г.

Производството е по реда на чл. 175 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Павлова, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 1218 от 04.02.2026г., постановено по дело № 5/2026г. по описа на същия съд. В искането е посочено, че е налице несъответствие между мотивите на съдебното решение с диспозитива. Твърди се, че решаващият състав неправилно е възпроизвел решението на горестоящия административен орган и вместо „ реализирало счетоводни загуби“ за финансовите 2019г. и 2020г., е посочено „деклалирало загуби“. Според молителя, при това положение, правните последици на чл.70-чл. 74 от ЗКПО са неприложими. Ответната страна- „Кесекада“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ковачев, оспорва основателността на искането по подробно изложени съображения, в писмено становище. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, взе предвид следното: Целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в решението очевидни неточности. Настоящият съдебен състав, след като провери ревизионния акт и решението на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, намира, че в процесния случай не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. Видно от мотивите на постановения съдебен акт съдът изрично е формирал воля защо неправилно с РА е отказано правото на приспадане в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. За да достигне до този резултат, съдът е изложил подробни мотиви, които не са в противоречие с диспозитива на постановения съдебен акт. Противно на наведените с искането оплаквания, няма несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване за незаконосъобразността на установените с РА задължения за корпоративен данък. Следователно не се установява допусната от съда очевидна фактическа грешка, която да се изразява в противоречие между мотиви и диспозитив, грешка в пресмятането или други очевидни неточности. В случая, изложените твърдения в молбата са за неправилност на касационното съдебно решение и сочат на искане за постановяване на друг правен резултат. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка обаче е недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, тъй като противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор. От съдържанието на депозираното искане се формира извод, че именно с тази цел е инициирано настоящото производство, като в това се състои отправеното искане – по реда на чл. 175 от АПК да се установи, че при формиране на волята на съда в мотивите и диспозитива на съдебния акт, неправилно е приета незаконосъобразност на установените с РА задължения. По изложените съображения и на основание чл. 175 и чл. 176 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,