Определение № 183 от 07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 960/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. Л. И. - от [населено място] срещу Определение № 106 от 09.02.2015 г. по ч.т.д. № 90/ 2015 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 274 ал. 4 ГПК частна касационна жалба срещу Определение № 1371 от 10.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1613/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №78 от 12.03.2014 г. на Видински окръжен съд, с което оставена без разглеждане жалба срещу отказ за вписване, обективиран в Писмо изх.№94-00-2213/19.12.2013 г. на изп.дир. на Агенцията по вписвания и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага, че процесуалният въпрос, повдигнат в обжалваното определение, е от значение за изясняването на съществени противоречия, свързани с приложение на цитираните в частната жалба правни норми, затова същата е следвало да бъде разгледана по същество. Иска обжалваното определение да се отмени и да се реши по същество повдигнатия правен спор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу въззивно определение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, на основание чл. 274 ал. 4 ГПК частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено определение, с което оставена без разглеждане жалба срещу отказ за вписване, обективиран в Писмо изх.№94-00-2213/19.12.2013 г. на изп.дир на Агенцията по вписванията и е прекратено производството по делото. Изложени са съображения, че частната касационна жалба е недопустима, на основание чл. 274 ал. 4 ГПК, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съдът е посочил, че решенията на въззивните съдилища по жалби срещу решения на окръжните съдилища, постановени по реда на чл. 25 ал. 1 ТЗ по жалби срещу отказ на Агенцията по вписванията по чл. 24 ал. 1 ЗТР, са окончателни и не подлежат на касационен контрол, съгласно чл. 25 ал. 4 ЗТР, затова на основание чл. 274 ал. 4 ГПК, е недопустимо касационно обжалване на въззивни определения, постановени по дела, образувани срещу тези откази. Обжалваното определение е правилно. Въззивното определение, с което е потвърдено определение на окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалба срещу отказ за вписване по чл. 25 ал. 1 ЗТР, не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК, тъй като е постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 25 ал. 4 ЗТР - решението на въззивния съд, постановено по жалба срещу решение на окръжен съд, постановено по реда на чл. 25 ал. 1 ЗТР, е окончателно. Предвид изложеното правилно с обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу въззивното определение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение