Определение № 839 от 26.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3879/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на И. А. К. от [населено място] срещу определение №260 от 11.04.13г. по т.д.804/12г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на И. А. К. от 1 3.03 .2013г. за допълване на определение № 133/20.02 .2013г. по ч.т. д. 804/12г. на ВКС, ІІ т.о. в частта му за разноските. Частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Атакуваното определение е постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като в ал.3 на текста изрично и императивно е установено, че определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, респективно акта по отношение, на който се иска изменение в частта му за разноските. В случая страната е поискала от ВКС, ІІ т.о.,такова изменение на определение №133/20.02.2013г. по ч.т. д. 804/12г., с което е било потвърдено определение от 06.07.2012г. по гр.д. 2834/11г. на Софийски апелативен съд за връщане на подадената от „ Г. застраховане „Е. – [населено място] касационна жалба. Следователно, това определение е било окончателен съдебен акт – неподлежащ на контрол.С оглед изложеното на такъв не подлежи и обжалваното определение, касаещо разноските направени в производството по постановяване на така описания съдебен акт. Страната, за да обоснове допустимост на обжалването, смесва приложението на различни правни категории имащи различни правни последици - като изтичане на преклузивен срок и липса на процесуална възможност за обжалване. Доколкото в случая акта на ВКС, ІІ т.о. / както вече бе посочено/ е изключен от последващ контрол, то и без правно значение за този извод е правната последица на невръчването на съобщения за същото и изтичането на общо регламентираните срокове за обжалване. С оглед изложеното извън предмета на спор остават развитите от жалбоподателя оплаквания, свързани с основателността на молбата му по чл.248, ал.1 ГПК. Те не могат да бъдат обсъждани след като е преценена недопустимост на последващия контрол. Преценката по допустимост винаги предхожда тази по основателност на искането и в тази връзка тези доводи са ирелевантни. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение