Определение № 50185 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1341/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Лиана Малинова О. против решение № 523/12.04.2022 г. по гр.д.№ 2554/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2263037/13.05.2021 г. по гр.д.№ 6505/2019 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която предявеният от касатора иск, с правно основание чл. 423 ал. 1 КЗ, против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве„ е отхвърлен, за разликата между присъдените 30 000 лева и претендираните 45 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпими от ПТП от 16.01.2019 г., настъпило по вина на водача на застрахован, по ЗЗ“ГО“ на автомобилистите при ответника, лек автомобил. Оспорва се правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, поради силно занижаване на дължимото обезщетение. Възпроизвеждайки установените по делото факти относно вида на уврежданията, приложеното лечение, съпътстващите болки и страдания и продължителността на възстановителния период, ищцата акцентира на обстоятелството, че възстановяването й не е пълно - продължава да изпитва болки при клякане и изкачване на стълби и при промяна на времето. Продължава да изпитва и душевен дискомфорт. Счита, че въззивният съд не е отчел икономическата конюнктура към момента на увреждането, ориентир за която са лимитите на застрахователна отговорност по ЗЗ „ ГО „. Ответната страна - ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве„ – не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: В исковата молба Лиана О. твърди, че от процесното ПТП е претърпяла счупване на горния край на тибията / голям пищял /, оток и деформация на ляво коляно. Твърди, че фрактурата е била фиксирана с три канюлирани винта, като левия долен крайник бил обездвижен за продължително време. През този период не можела да стъпва, имала нужда от чужда помощ, не ходила на училище. Болките били непоносими и налагали постоянно използване на обезболяващи медикаменти, като продължават и понастоящем. Твърди, че изпитала силен стрес от случилото се, двигателната й активност продължава да е ограничена и не може да спортува, от което се чувства подтисната. Първоначалната съдебно – медицинска експертиза установява счупване на големия пищял на лява подбедрица в горната му част и проведено оперативно лечение - открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с три винта. При осъществения преглед на ищцата се установяват два оперативни белега от външната страна на лява колянна става в долния й край, но запазен обем на движение на ставата. В първите 30 дни болките са били интензивни, без да е посочен пълния възстановителен период. При разпит в открито съдебно заседание вещото лице го посочва с продължителност 6 - 8 месеца. Предвид проведено през 2020 г. / в хода на исковото производство / компютърно - томографско изследване и находката от същото – увреда на хрущялната капачка на ляво коляно от външна страна – в допълнително заключение вещото лице от СМЕ е посочило, че „най-вероятно„ тази увреда е в причинност с удара в тази зона при процесното ПТП, а „ оплакванията са от болки, най - вече при клякане и качване на стълби„, които се третират с обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, а добри резултати дават физиотерапевтични процедури и санаториално лечение, но няма данни да са провеждани. Р. свидетелка – С. Х. – заявява лични впечатления от периода на възстановяването и споделя, че през първия месец ищцата не можела да се обслужва сама, тъй като не можела да сгъне крака си. Не излизала навън около месец и половина, вкл. не ходела на училище, а впоследствие излизала за рехабилитация. Твърди, че случилото се й се отразило психически – изпаднала в депресия, трудно пресичала сама, изпитвала страх, като продължава да изпитва и болки. За да потвърди присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 30 000 лева, въззивният съд е съобразил всяко от установените увреждания, независимо че относно увредата на хрущяла на капачката на лявото коляно вещото лице е изразило вероятност, не и сигурност за причинна връзка с процесното ПТП. Отчел е проведеното лечение, периода на възстановяване, съпътстван от болки и страдания, по-интензивни през първите 30 дни. Отчел е социалната изолация на ищцата и отражението върху психо-емоционалното й състояние, предвид младата възраст, неудобството от зависимостта от чужда помощ и наличието на остатъчни белези. За да отхвърли пълното уважаване на претенцията – над 30 000 лева и до претендираните 45 000 лева – съдът изрично се е обосновал с пълното възстановяване на пострадалата, без възникнали усложнения в хода на същото, при напълно възстановен обем на движение на лявата колянна става. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът не формулира правен въпрос, преповтаряйки доводите си за неправилно приложение на материалния закон, вкл. с оглед преценимата икономическа конюнктура към датата на увреждането, ориентир за която са лимитите на застрахователната отговорност. Правилността на атакуваното решение е преценима в друга фаза на касационното производство и след допускане на касационното обжалване. Неформулирането на правен въпрос, по приложението на чл. 52 ЗЗД, в относимост към решаващите изводи на съда, за неоснователност на претенцията над присъдената сума от 30 000 лева, е достатъчно за недопускане на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение