Определение № 766 от 28.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 814/2009 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. чл. 81 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 9659/3. ХІ.2009 г. на едноличния търговец И. Т. С. от Р., осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Б”, подадена против определение № 86 от 12. Х.2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по т. д. № 806/08 г., с което той е бил осъден да заплати на „А” ЕООД Р. сума в размер на 71 837 лв., представляваща направени от д-вото разноски по същото дело, като същевременно е било освободено внесеното от последното по реда на чл. 309, ал. 1 във вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК обезпечение по набирателната сметка на ВКС в размер на 87 108.80 лв. и разпоредено превеждането му по посочена от това ЕООД-молител с/ка в банка. С оплаквания за недопустимост и алтернативно – за неправилност на горното определение на тричленен състав на ВКС, ЕТ-частен жалбоподател претендира обезсилването му или отменяването му като неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Инвокирани са доводи, че към датата на постановяване на атакувания съдебен акт производството по т.д. № 806/08 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение все още не е било приключило, защото с постановеното по същото решение № 94/9.VІІ.2009 г. в производство по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд - след отмяната на влязлото в сила решение № 511/1.VІІ.2008 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение по т.д. № 38/2008 г. С молба под надслов „И”, с вх. № 9* от датата 11. ХІ.2009 г., настоящият частен жалбоподател Е. „Б” от Р. е поискал спиране на предприетото срещу принудително изпълнение по изп. дело № 2* на ЧСИ Г. Ш. С. с рег № 761 и р-н на действие, съвпадащ с юрисдикцията на Разградския ОС. С допълнителна молба с вх. № 11416/19. ХІІ.2009 г. частният жалбоподател е поискал повторно да се постанови спиране на предприетото срещу него принудително изпълнение на обжалваното осъдително определение – като обезпечителна мярка по реда на чл. 277, изр. 2-ро ГПК, съответно „до произнасянето на ВКС по: ~ 1/ Жалба вх. № 8981/15. Х.2009 г.; ~ 2/ Частна жалба вх. № 9659/3. ХІ.2009 г. и ~ 3/ И. с вх. № 9968/11. ХІ.2009 г. Ответното по частната жалба „А” ЕООД Р. не е изразявало становище по основателността й, нито по особеното и по допълнителното искане на подателя й Е. „Б”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е подадена от надлежна ответна страна в извънинстанционното пр-во по чл. 307, ал. 2 ГПК по т.д. № 806/08 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, повторната частна жалба на Е. „И” от Р. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: С определение № 95 на ВКС, ТК, Второто отделение, постановено по т.д. № 806/08 г. Е БИЛА ВЪРНАТА подадената от Е. „Б” от Р. негова жалба срещу определение № 86/12. Х.2009 г. по същото дело /т. д. № 806/08 г. на ВКС, ІІ т.о./, като е отбелязано изрично, че това определение има окончателен характер, защото „не подлежи на обжалване”. Настоящата частна жалба на Е. с вх. № 9659/3. ХІ.2009 г. няма естеството на такава срещу въпросното определение на ВКС за връщане на идентичната по съдържание първа такава, т.е. естеството й е на повторно подадена частна жалба. На това основание тя е процесуално недопустима. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение