Определение № 2592 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1618/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби, подадени от Е. К. К. и от Ч. Г. Ч., чрез техния процесуален представител адв. Евлогиева, срещу определение № 8392 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1517/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – заместник-кметът по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас не изразява становище по частните жалби. Ответниците – С. З. Р., Т. М. Р., Й. М. Т., Д. В. В. и Г. К. З., чрез адв. Фотева като особен представител, в писмен отговор изразяват становище за допустимост и частична основателност на жалбата на Е. К. К.. Ответникът - К. Н. Р., чрез пълномощника си адв. Богдев, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Останалите ответници не изразяват становище по частните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, приема частните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на Е. К. К. против заповед № 1394/26.04.2024 г. на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, с която е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП – ПЗ) за [УПИ] и [номер] в кв. 86 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, ПИ с [идентификатор] и [номер] по КК на гр. Бургас, с пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда в УПИ [номер] и ново застрояване в УПИ [номер], на нормативни отстояния от регулационни граници, включително и през улица, както и до сгради, без допускане на намалени отстояния. С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателката като носител на вещни права по отношение на съседен имот през улица няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ с право на жалба срещу оспорената заповед, доколкото според заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), назначена по делото, с одобрения ПУП-ПЗ не са допуснати намалени отстояния по отношение на този имот и застрояването в него. Достига до заключение, че не са налице и останалите хипотези по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, определящи кръга на заинтересованите лица в производството по одобряване на ПУП и неговите изменения, тъй като Кръстева не е собственик или носител на вещни права върху имотите, предмет на плана, с одобреното изменение не се предвижда свързано застрояване между нейни имоти и тези, включени в оспорената заповед, не се променя предназначението на имотите в обхвата на разработката и с предвижданията на плана не са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на нейни имоти. Определението е правилно. Кръгът на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу актове за одобряване на ПУП и техните изменения, е изчерпателно определен в чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗУТ такива са имотите, предмет на самия план (т. 1); съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот, включен в обхвата на плана (т. 2, изм., ДВ, бр. 16/2021 г.), съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния (т. 3), съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана (т. 4); както и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване (т. 5). Правилно първоинстанционният съд приема, че по отношение на жалбоподателката не е налице нито една хипотезите, предвидени в чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Е. К. се легитимира като съсобственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] – апартамент, ведно с прилежащ склад; самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] – ателие за творческа дейност, ведно с прилежащ склад; 25,00/212,75 ид. части от самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] – гараж в сграда, с реално ползване на паркомясто № 1 и № 2, ведно със съответното право на строеж върху [УПИ], 1450, в който се намират, разположен през улица спрямо имотите, предмет на плана. Това обстоятелство изключва възможността за определянето й като лице с правен интерес от оспорване на акта в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като имотът, в който се намират притежаваните от нея самостоятелни обекти, е извън обхвата на плана. В случая не се установява с одобреното изменение на ПУП - ПЗ да се създава свързано застрояване между [УПИ], 1450 и имотите, предмет на одобрения план, тъй като те нямат обща граница, поради което не намира приложение и нормата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С одобреното изменение на ПУП не се предвижда промяна в предназначението на [УПИ] и [номер], което изключва хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, касаеща само случаите на съседни имоти, но не и на такива през улица. Не се установяват и въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на имота, в който се намират собствените на жалбоподателката обекти съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. По отношение преценката за наличие на правен интерес от оспорването на изследване подлежи единствено въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Видно от текстовата и графична част на оспорената заповед с одобрения ПУП – ПЗ не са допуснати намалени отстояния по отношение на [УПИ], 1450, в който се намират самостоятелните обекти, собственост на жалбоподателката. В приетото заключение на СТЕ изрично се потвърждава, че с одобрения проект не е предвидено намалено отстояние през улица. Неоснователно е възражението за наличие на правен интерес поради допуснати с оспорената заповед намалени отстояния между застройките в УПИ [номер] и УПИ [номер]. Върху посочените имоти жалбоподателката не притежава вещни права и съответно не е легитимирана да оспори заповедта в тази й част. Неоснователен е и наведеният в частните жалби довод за неправилност на извода на съда за неприложимост на хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тъй като се основава на непълното становище на вещото лице за спазени отстояния през улица, в което е направена преценка само при височина на бъдещите постройки от 10 м, но не и при височина от 12 м, каквато се допуска с оспорената заповед. Обратно на твърденията на частните жалбоподатели, от съда са съобразени данните по делото за терасовидно отдръпнато застрояване с височина до 12 м, описано в обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП – ПЗ, като правилно в тази връзка е отхвърлено искането за допускане на тройна съдебно-техническа експертиза. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,