Определение № 3131 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2035/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Ж. П., понастоящем в Затвора Стара Загора, против определение № 1165/08.04.2026 г. по ч. гр. д. № 961/2026 г. на Апелативен съд – София (АС - София), 10-ти граждански състав. С последното е оставена без разглеждане частна жалба на П., с вх. № 50078/14.01.2026 г. по регистъра на ВКС, срещу определение 25529/12.12.2025 г. по гр. д. № 11338/2025 г. на Софийски градски съд (СГС) за прекратяване на производството по делото, и е прекратено частното производство. В частната жалба (изписана ръчно върху хартиения носител на сега обжалваното определение) се правят оплаквания за неправилност на определението, с искане делото „да се разгледа обективно“ и се осигури „справедлив процес“. Настоящият състав на ВКС, III г. о., като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. За да постанови обжалвания резултат, съставът на АС – София е приел, че частната жалба е просрочена и поради това процесуално недопустима. Посочил е, че жалбоподателят е получил препис от определение № 25529/12.12.2025 г. по гр. д. № 11338/2025 г. на СГС, на 22.12.2025 г. Частната жалба срещу този съдебен акт - която е оставена без разглеждане със сега обжалваното определение – е подадена (чрез пощенски оператор) едва на 09.01.2026 г., т.е. след законоустановения срок за оспорване, без да има данни за подаването й преди тази дата (досежно датата, на която е приета от администрацията на Затвора - Стара Загора). Определението е правилно по своя резултат. Постановеното от градския съд прекратително определение по гр. д. № 11338/2025 г., е връчено на жалбоподателя П. на 22.12.2025 г. Частната жалба, с която е сезиран апелативния съд, е била изведена от администрацията на Затвора Стара Загора с изх. № 112 – 30 – 153/09.01.2026 г. и подадена по пощата с клеймо от 12.01.2026 г. (с адресат Върховен касационен съд, от където е препратена на СГС, чийто акт се е обжалвал). Липсват твърдения и данни по делото за подаването й преди първата от посочените дати, вкл. за датата, на която е приета от затворната администрация. Правилно е прието в атакуваното определение, че правото на жалба е упражнено след изтичане на преклузивния срок за това и частната жалба се явява просрочена. Неправилно обаче е счетено, че срокът за обжалване в случая е изтекъл на 07.01.2026 г. при съобразяване на почивните и неприсъствените дни в периода на теченето на срока за обжалване на въпросното определение (в дните след Рождество Христово на 2025 г. и около Нова година). Този извод е необоснован, доколкото съставът на апелативния съд е посочил, че срокът за обжалване на определението е едноседмичен (чл. 275, ал. 1 ГПК), считано от датата на връчване, но е приел, че е изтекъл на 07.01.2026 г. (т.е. изчислил и посочил е значително по – дълъг срок, надхвърлящ 14 дни). В разглежданата хипотеза този срок е започнал да тече от 22.12.2025 г. и изчислен по правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК е изтекъл на 29.12.2025 г. (понеделник, присъствен ден). Прекратителното определение на градския съд е влязло в сила на 30.12.2025 г. Затова подадената срещу него на 09.01.2026 г., чрез Затвора Стара Загора, частна жалба от П. е просрочена и като такава е недопустима. Същата не е подлежала на разглеждане по същество, както правилно е приел апелативния съд в обжалваното определение и е прекратил производството по нея пред себе си. С оглед мотивите на атакуваното определение изцяло неоснователни са доводите на П. П. за спазен срок при подаване на частната жалба срещу прекратителното определение на СГС, за отказ от правосъдие, злоупотреба с права и нарушено право на справедлив процес. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това са изрично предвидени в закона, вкл. и относно сроковете, в които може да бъде упражнено правото на жалба. Те са преклузивни и с изтичането им се погасява правото на страната да подаде жалба, както в случая. Поради изложеното, определението на АС – София е правилно по резултат и следва да бъде потвърдено по съображенията, изложени от настоящата инстанция. Така мотивиран, ВКС, състав на III г. о.,