Определение № 5745 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 396/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба от ЗП „Петър Пешев“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Бутан, обл. Враца, представлявано от П. Пешев, чрез адв. И. Стойчевски от Адвокатска колегия - Враца, с искане за изменение на влязлото в сила решение № 3716/27.03.2024 год., постановено от Върховния административен съд – Четвърто отделение, по адм. дело № 396/2024 год., в частта му за разноските. Иска присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Срещу молбата е постъпило становище от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, представляван от юрк. Захариева, в което са изложени доводи за неоснователност на искането, като моли да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд - Четвърто отделение, приема молбата като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от АПК за допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Видно от доказателствата по делото, въпреки че в отговора на касационната с касационната жалба е заявена претенция за присъждане на разноски, техният размер не е бил предявен и представен списък съгласно чл. 80 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. След като ГПК свързва с бездействието на страната относно представяне на списък на разноските процесуалната последица - погасяване на правото на обжалване на решението в частта за разноските, то липсата на списък, представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция преклудира възможността и за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК. Наред с горното, следва да бъде посочено, че в мотивите на решение № 3716/27.03.2024 год., постановено по адм. дело № 396/2024 год., Върховният административен съд е обсъдил искането за разноски, като изрично е изложил съображения, че ответната страна е заявила искане за присъждане на разноски, но от представеното доказателство се установява, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е за настоящото производство, а същото е за сторените разноски в първоинстанционното производство по адм. дело №761/2022 г. на Административен съд - Враца, които вече са били присъдени с постановения съдебен акт. Предвид изложеното искането за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,