Определение № 24 от 31.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 1610/2019 г.

Производството е по чл. 309 ГПК във вр. с чл. 282, ал. 5 ГПК. С молба с вх. на ВКС № 10082/26.11.2019 г., подадена от „КЕМПЕС НБ“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], молител в производството с правно основание чл. 307, ал. 2 във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по т.д. № 1610/2019 г. по описа на ВКС, е заявил искане за освобождаване на сумата от 78 764 лв., внесена по сметка на ВКС като обезпечение по смисъла на чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. От направената на 09.12.2019 г. справка в счетоводството на ВКС, обективирана в приложена по делото служебна бележка от същата дата, се установява, че сумата в посочения по-горе размер се намира по специалната сметката за обезпечения и гаранции на ВКС. Ответната страна – „Сити Бетон“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], изразява становище за неоснователност на молбата за връщане на внесеното обезпечение поради липса на окончателно съдебно решение, което да решава спора по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира молбата за неоснователна, поради следното: С определение № 145 от 21.02.2019 г. по ч.т.д. № 432/2019 г. по описа на ВКС е спряно изпълнението на влязло в сила решение № 273 от 19.03.2018 г. по гр.д. № 5333/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С решение № 158 от 15.11.2019 г., постановено по настоящото търговско дело, молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е уважена, като е отменено влязлото в сила решение № 60 от 31.01.2019 г. по в.т.д. № 1202/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 273 от 19.03.2018 г. по гр.д. № 5333/2016 г. на Районен съд – Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Тези фактически данни по делото и процесуалното правило на чл. 282, ал. 5 ГПК, към което чл. 309, ал. 1 ГПК препраща и според което в разглежданата хипотеза на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК внесеното обезпечение се освобождава след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено с окончателен акт, дават основание да се приеме, че в настоящия случая молбата следва да бъде оставена без уважение. Целта на внесеното обезпечение по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е да гарантира удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане, а съгласно общото процесуално правило на чл. 402, ал. 2 ГПК внесеното обезпечение се освобождава едва след отпадане на причината, заради която е допуснато. В случая тази причина, с оглед изричната разпоредба на чл. 282, ал. 5 във вр. с чл. 309, ал. 1 ГПК, не може да се счете за отпаднала към момента на подаване на настоящата молба. С постановеното по реда на чл. 307, ал. 2 във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 158 от 15.11.2019 г. по т.д. № 1610/2019 г. по описа на ВКС наистина е отменено влязлото в сила и подлежащо на изпълнение въззивно решение № 60 от 31.01.2019 г. по в.т.д. № 1202/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 273 от 19.03.2018 г. по гр.д. № 5333/2016 по описа на Районен съд – Стара Загора, но висящността на делото пред въззивния съд е възстановена, т.е. производството по същото нито е прекратено, нито заявената срещу молителя осъдителна искова претенция е отхвърлена с окончателен съдебен акт. Поради това и основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС не се явява отпаднало. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение