Определение № 9275 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8869/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Г. Ч. срещу Определение №10328/25.03.2025 г. на Административен съд - София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 10189/2024 г. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на А. Г. Ч. за изменение на Протоколно определение № 26599/10.12.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 10189/2024 г., в частта за разноските и е оставена без разглеждане, на основание чл. 215, т. 4 АПК, частна жалба вх. № 34577/30.12.2024 г. срещу Протоколно определение № 26599/10.12.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 10189/2024 г., в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение, в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба, е недопустимо – касационно основание по чл. 209, т. 2, вр. чл. 236 АПК. Счита, че първоинстанционният съд няма компетентност да преценява дали частната жалба е насочена срещу подлежащ на оспорване акт, каквато преценка може да бъде направена единствено от касационната инстанция. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение в частта, в която е оставено без уважение искането за изменение на протоколното определение относно разноските, е неправилно – отменително основание по чл. 209, т. 3, вр. чл. 236 АПК. Твърди, че липсва основание да бъде осъден да заплати разноски, тъй като не е дал с поведението си повод за завеждане на делото. Излага съображения, че за него правният интерес от обжалването е отпаднал в хода на делото. Иска обжалваното определение да бъде обезсилено, в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба и да бъде отменено, като неправилно, в частта, в която е отхвърлено искането за изменение на протоколното определение, относно разноските. Не претендира разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Кашъмов. Ответникът по частната жалба – заместникът на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура (с предишно наименование Върховна прокуратура) оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Не претендира разноски. Ответникът се представлява от юрк. Димитрова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. АССГ е бил сезиран с жалба от А. Г. Ч. против акт на Е. Каракашева - заместник на главния прокурор при Върховна прокуратура, обективиран в писмо № PRB2024 – 258514400/30.09.2024 г., постановен по негово заявление за достъп до обществена информация с вх. № 4/2024 г. - ВП от 24.09.2024 г. С молба от 10.12.2024 г. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е оттеглил жалбата срещу отказа да бъде предоставен достъп до искана обществена информация. Като причина е посочил, че е отпаднал правният му интерес от водене на делото, поради узнаване на съдържанието на интересуващата го информация. Уточнил е, че информацията не му е предоставена от ответната страна. С Протоколно определение № 26599 от 10.12.2024 г. АССГ е оставил без разглеждане, на основание чл. 159, т. 8 АПК, жалбата на А. Г. Ч. срещу акт на заместника на главния прокурор при Върховна прокуратура, обективиран в писмо № PRB2024 – 258514400/30.09.2024 г., постановен по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 4/2024 г. от 24.09.2024 г., поради отказ от оспорването и е прекратил производството по делото, като е осъдил А. Г. Ч. да заплати на Прокуратурата на Република България юрисконсултско възнаграждение. Пред първоинстанционния съд от А. Г. Ч. са подадени: 1. Молба, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК за изменение на Протоколно определение № 26599 от 10.12.2024 г. на АССГ, постановено по адм. д. №10189/2024 г., в частта за разноските; 2. Частна жалба вх. № 34577/30.12.2024 г. срещу Протоколно определение № 26599 от 10.12.2024 г. на АССГ, постановено по адм. д. №10189/2024 г., в частта за разноските. Изложените в молбата по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК и в частната жалба съображения и аргументи са еднакви. С Определение №10328/25.03.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 10189/2024 г., предмет на настоящото производство, съдът е оставил без уважение молбата на А. Г. Ч. за изменение на определение, постановено в съдебно заседание на 10.12.2024 г. по адм. дело № 10189/2024 г., в частта за разноските и е оставил без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 АПК, частна жалба вх. № 34577/30.12.2024 г. срещу определението в съдебно заседание на 10.12.2024 г. в частта за разноските. За да отхвърли искането на А. Г. Ч. да бъде изменено Определение № 10328/25.03.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 10189/2024 г., в частта за разноските, решаващият съд е приел, че не са налице основания за изменение на постановеното по делото определение. Посочил е, че ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. По отношение на частната жалба съдът е достигнал до извод, че същата е недопустима, тъй като не е налице акт по отношение на разноските, който да подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно чл. 215, т. 4 АПК. Определението е правилно. Настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд относно неоснователността на искането за изменение на постановеното в открито съдебно заседание на 10.12.2024 г. по адм. дело № 10189/2024 г. протоколно определение в частта за разноските. Правилно съдът е посочил, че не са налице основания за изменение на съдебния акт, в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, и в хипотезите на прекратяване на съдебното производство, ответникът има право на присъждане на сторените по делото разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП. В конкретния случай жалбата е оттеглена от жалбоподателя, в резултат на което производството е прекратено. Това обстоятелство води до възникване на задължение за жалбоподателя да понесе тежестта на разноските, направени от ответната страна, тъй като прекратяването е настъпило по изрично изявена негова воля и като последица от упражненото от него процесуално право на оттегляне на жалбата. Допълнително следва да се отбележи, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и правилно разноските са възложени изцяло в тежест на жалбоподателя. При постановяването на неблагоприятен за заявителя акт, по подадено от него заявление за достъп до обществена информация, той може да упражни правото си на защита, като обжалва същия. При постановяване на краен съдебен акт по съществото на спора разноските ще бъдат възложени на страната, която е загубила спора. В ситуация като процесната, в която заявителят е упражнил правото си на жалба, но в последствие е оттеглил същата, няма основание да се приеме, че ответникът, издавайки акт с който не уважава подаденото искане, с поведението си дава повод за завеждане на делото, само защото е било образувано такова по подадената жалба. В случая е важно направеното оттегляне на жалбата. Жалбоподателят е посочил, че е получил информацията по друг начин, но не представя доказателства и не навежда твърдения какъв е този друг начин, за да се преценява евентуално дали на ответника следва да се възложат разноски в хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК. АССГ правилно е присъдил възнаграждение в размер на 100 лв., съобразено с извършената от юрисконсулт на Върховната касационна прокуратура защита в съдебното производство, изразяваща се в изготвяне и представяне на писмено становище по жалбата, както и в процесуално представителство в едно съдебно заседание. Определеният размер на юрисконсултското възнаграждение е минималният, предвиден в чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ (в относимата редакция ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.), съгласно която по административни дела възнаграждението за една съдебна инстанция е от 100 до 240 лв. Неоснователно е оплакването, че АССГ не е компетентен да остави без разглеждане частната жалба срещу негово определение. Противно на тезата на частния жалбоподател именно първоинстанционният съд на основание чл. 213а, ал. 2, вр. чл. 231 АПК е компетентен да се произнесе по подадената частна жалба срещу Определение №10328/25.03.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 10189/2024 г. Допустимостта на частна жалба представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на обжалване. В този смисъл първоинстанционният съд има задължение да извърши предварителна проверка за редовност и допустимост на жалбата съгласно чл. 213а, вр. чл. 231 АПК, като при констатиране на недопустимост разполага с правомощие да я остави без разглеждане. Съгласно чл. 213а, ал. 2, вр. чл. 231 АПК частната жалба се оставя без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК, поради недопустимост, като едно от тези основания е подаването на частна жалба против акт, който не подлежи на оспорване. Доводите за недопустимост на определението в частта, в която е оставена без разглеждане частната жалба на А. Г. Ч., са неоснователни. Като е достигнал до извод, че частната жалбата е недопустима при наличие на основанието по чл. 215, т. 4 АПК, съдът е постановил правилно определение. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона, обосновано е и следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение