Решение № 5865 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Т. С. И., [ЕГН] от гр.Бургас чрез адв. Каров и от ОДМВР - Бургас чрез юрк. Владимирова против Решение № 10175/19.11.2025г. по адм. дело № 1061/2025г. по описа на Административен съд – Бургас. С първата касационна жалба, решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска срещу ОДМВР-Бургас, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. за частта над 1000лв. Наведени са основания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение в тази му част. Претендира разноски. ОДМВР- Бургас обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на Т. С. И. обезщетение в размер на 1000лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на отменената по административен ред заповед за прилагане на ПАМ № 24-3388-000172/05.08.2024г., издадена от полицейски инспектор в група „ТП“ в сектор „ОП“ при Пето РУ на ОДМВР Бургас, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, ведно със законната лихва считано от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмен отговор, Т. С. И. чрез адв. Каров оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност, като моли решението в обжалваната му от ОДМВР Бургас част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. По същество съдът приема жалбата на Т. С. И. за основателна, а касационната жалба на ОДМВР-Бургас за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, Адм.съд- Бургас е осъдил ОДМВР Бургас да заплати на касационния жалбоподател обезщетение в размер на 1000лв. за причинени неимуществени вред в резултат отменената по административен ред заповед за прилагане на ПАМ № 24-3388-000172/05.08.2024 г., издадена от полицейски инспектор в група „ТП“ в сектор „ОП“ при Пето РУ на ОДМВР Бургас, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, ведно със законната лихва считано от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлил иска на касатора в останалата част до пълния предявен размер от 2 000 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ № 24-3388-000172/05.08.2024 г., издадена на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от полицейски инспектор в група „ТП“ в сектор „ОП“ при Пето РУ на ОДМВР Бургас. Административният съд от фактическа страна е приел, че цитираната заповед е отменена по административен ред със Заповед № 3388з-273/29.04.2025 г. на Началника на 05 РУ Бургас, на основание чл. 97, ал. 1 от АПК с оглед прекратяване на досъдебното производство и заключението на вещото лице при лабораторията по химико-токсикологични изследвания. Административнонаказващият орган е приел, че е отпаднало основанието за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП. След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел за доказани елементите от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приел е за доказано наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативните изживявания и психоемоционален дискомфорт, както и неудобство при придвижването, тъй като е трябвало да моли баща си да го кара на прегледи при психолог, което от своя страна му е създало неприятно усещане за зависимост. Съдът е приел, че вредите са в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй като именно в резултата на заповедта за прилагане на ПАМ по реда на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, след отнемане на СУМПС, ищецът е изживял негативните емоции, в т.ч. недоверие от страна на близките и чувство за нарушена независимост поради невъзможността да се придвижва свободно със собственото си МПС. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо. Неправилно обаче е определен присъденият на лицето размер на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт / което в случая е безспорно установено/ и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Налице е акт, отменен по съдебен ред като незаконосъобразен. Относно останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – неимуществени вреди и причинна връзка с отменения акт, извените от административния съд правни изводи се споделят от касационната инстанция, поради което в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 от ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. При постановяване на решението си, първоинстанционният съд не е преценил изцяло интензитета на неблагоприятното въздействие от отменената заповед. В случая, предвид обстоятелствата, при които е наложена процесната ПАМ – фалшив положителен тест, показал наличие на бензодиазепини, при изрично оспорване на резултата и доброволно даване на кръвна проба, в която след извършване на химикотоксикологична експертиза не се установява присъствие на наркотични/упойващи вещества, съдът не е взел предвид, че е засегнато доброто име в обществото на един млад човек, авторитета му сред близки и приятели. Отнемането на СУМПС за срок от над осем месеца без да са установени законовите предпоставки за налагане на ПАМ е довело до принудителното негативно въздействие върху обичайния му начин на живот, което несъмнено е причинило затруднения и неудобства, рефлектирали и върху емоционалното състояние на ищеца. Освен негативните емоции, които касаторът е преживял, изразяващи се в безпокойство, обида и унижение, следва да се и отчете и посоченото по-горе, а именно, че са засегнати доброто име, личната чест и достойнство на едни млад човек, тъй като обстоятелствата, при които му е отнето СУМПС са станали известни на семейството му и на близки приятели. Определил обезщетение в размер на 1000 лв., който не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с икономическа ситуация в страната, тъй като този размер не е в състояние да обезщети в достатъчна степен причинените на лицето неимуществени вреди. Касационната инстанция, отчитайки характера, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, намира че предявеният от Т. С. И. иск за сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от незаконосъобразен административен акт за посочения период следва да бъде уважен в пълния му размер. В този размер, искът е основателен и доказан, съобразен с икономическата ситуация в страната и е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на акцесорното искане за лихва, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. по тълк. дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Ето защо правилно е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди със законната лихва, считано от 30.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата. По изложените мотиви, съдът намира, че касационната жалба на Т. С. И. е основателна, а подадената от ОДМВР- Бургас е неоснователна. Решението следва да се отмени в обжалваната от И. част и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълния му размер от 2000лв., като ОДМВР- Бургас бъде осъдена да му заплати още 1000лв., съответстващи на евро, обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменен незаконосъобразен административен акт. За първоинстанционното производство, на ОДМВР- Бургас са присъдени разноски в размер на 65 лв. С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени и в тази част, а на касатора следва да се присъдят сторените разноски за двете инстанции общо в размер на 900лв. или 460.17 евро, от които 500лв. или 255.65 евро за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция и още 400 лв. или 204.52 евро за процесуално представителство пред първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,