Определение № 3272 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2095/2023 г.

Производството е по реда на чл.23 от ГПК. Р. де Ф. С. е подала касационна жалба против решение № 438 от 20.12.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 222 по описа за 2022 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 204 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 519 по описа за 2021 г. на Районен съд – Елин Пелин за отхвърляне на предявената от П. А. П. против бившата му съпруга Р. де Ф. С. молба по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на предоставеното упражняване на родителските права на майката, мерките и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на малолетните деца А. П. П. и Й. П. С. П.. С обжалваното решение упражняването на родителските права върху малолетните деца А. П. П. и Й. П. С. П. е предоставено на бащата П. А. П., определен е режим на лични отношения между майката Р. де Ф. С. и децата, като майката е осъдена да заплаща на децата месечна издръжка от по 178 лв. Първият въпрос, по който касаторът желае да бъде допуснато касационно обжалване е следният: Представлява ли противоправното поведение на родител, който в нарушение на определения режим на упражняване на родителските права задържа децата при себе си и от това се поражда родителско отчуждение, правнозначимо обстоятелство, което изключва предоставянето на упражняването на родителските права? Според касатора разрешението на въззивния съд по този въпрос противоречи на определение № 160 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 4509 от 2018 г. на III ГО на ВКС. Съдът констатира, че това определение е постановено от настоящия състав на ВКС по спор между същите страни за изменение на мерките по упражняване на родителските права за предходен период. С определението не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение за отхвърляне искането на бащата за изменение на предоставеното упражняване на родителските права на майката. В мотивите си съставът е приел, че въззивният съд е спазил изведените в съдебната практика критерии за това кога е налице промяна в правнозначимите обстоятелства, налагаща промяна на мерките за упражняване на родителските права. В случая такава промяна не е налице, напротив-осъществено е противоправно поведение на бащата, който в нарушение на определения му режим на лични контакти с децата ги задържа неправомерно от месец октомври 2015 г., отглеждайки ги при себе си, макар упражняването на родителските права да е предоставено на майката. Това поведение на бащата, в резултат на което е наличен синдром на родителско отчуждение у двете деца спрямо майката, съставлява правнозначимо обстоятелство, изключващо предоставянето на упражняването на родителските права на бащата при непроменени други обстоятелства в производствата по чл.59 от СК. В обжалваното с касационната жалба на Р. де Ф. С. решение № 438 от 20.12.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 222 по описа за 2022 г. на Софийския окръжен съд също е констатирано, че бащата е взел децата от [населено място], докарал ги е в дома си и в продължение на седем години без съгласието на майката ги отглежда в дома си в [населено място], община Годеч. Макар това действие на бащата да е счетено за противоправно, преценявайки от друга страна поведението на майката, продължителността на периода, през който децата живеят при бащата/седем години/, както и нежеланието им да изоставят осигурените от бащата условия, съдът е счел, че е в техен интерес родителските права да бъдат предоставени на бащата. От изложеното дотук е видно, че настоящият състав не само е дал разрешение по принцип на поставения от касатора въпрос, но и косвено се е произнесъл по част от спора по настоящото дело, тъй като по другото дело съставът вече е констатирал факта на вземането на децата от бащата през 2015 г. и е формирал и правни изводи въз основа на този факт, макар и непряко. Същият факт е от значение за изхода на спора и по настоящото дело, въпреки че са настъпили и други обстоятелства, които следва да бъдат отчетени. Изводът, че поведението на бащата е пречка да му бъдат предоставени родителските права обаче може да породи основателно съмнение в безпристрастието на съдиите от състава. Ето защо на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК съдиите следва да се отведат от разглеждане на настоящото дело. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение