Определение № 233 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1759/2008 г.

Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218 а, б.”в”, във връзка с чл.119, ал.2 ГПК/отм./. С решение от 03.10.2003 г. по гр.д. №5279/2000 г. Софийският районен съд, 55 състав, е отхвърлил предявените от В. Г. Г. от град С. град срещу И. П. Т. от град С., обективно съединени искове с правно основание чл.21, ал.1, и ал.2 и чл.28, ал.3 СК/отм./. С решение №391/30.01.2008 г. по гр.д. №2467/2005 г., по въззивна жалба на ищеца В. Г. Г., Софийският градски съд, в.к., ІV - В състав, е оставил в сила решението на първата инстанция. Срещу въззивното решение на СГС е подадена касационна жалба от ищеца В. Г. Г., въз основа на която е образувано гр.д. №1759/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., преразпределено на ІV г.о. На 23.12.2009 г. е постъпила молба, вх. №11535, от ищеца В. Г. Г., в която се заявява, че е постигнато извънсъдебно споразумение между страните по спора, поради което прави отказ от предявените искове. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата намира, че е налице хипотезата на чл.119, ал.2 ГПК. Ищецът е направил писмен отказ от предявените искове. Изложеното налага извод, че двете инстанционни решения следва да се обезсилят и производството прекрати, на основание чл.119, ал.2, във връзка с чл.192, ал.5 ГПК/отм./. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,