Определение № 4310 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 848/15.09.2023г. по в.ч.гр.д. № 489/2023г. по описа на Русенския окръжен съд, трети граждански състав, поправено с определение №946/12.10.2023г. по същото дело, е оставена без уважение частната жалба на Д. В. Н. от [населено място] против определение №1512 от 03.04.2023г., постановено по гр.д.№1634/2022г. на РС-Русе, с което е върната подадената от Д. В. Н. въззивна жалба срещу постановеното по делото съдебно решение №1659/23.12.2022г. Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 10175/03.11.2023г. (по куриер - 02.11.2023г.), подадена от Д. В. Н. (лице, притежаващо юридическа правоспособност), с оплаквания, че е неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и с искане да бъде отменено. За неправилен считат извода на съда, че не е изпълнил в срок дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовностите на подадената от него въззивна жалба. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т.1, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената практика на ВКС, според която при спор относно датата на подаване на пощенска пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Русенския окръжен съд, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с разпореждане от 28.02.2023г., постановено по гр.д.№1634/2022г. по описа на РС-Русе първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя, че подадената от него въззивна жалба не отговаря на законовите изисквания и е дал тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, а именнно - да подпише въззивната жлба и да представи препис за другата страна. Съобразено е, че разпореждането е връчено на жалбоподателя лично на 24.02.2023г. и съответно срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 21.03.2023г., като и към 03.04.2023г., когато е постановено определението, с което жалбата е била върната, нередовностите не са били отстранени. При тези данни е прието, че първоинстанционният съд правилно е върнал подадената от Д. В. Н. въззивна жалба. Посочено е, че указанията на Русенския районен съд до Д. Н. са дадени правилно, като страната е била предупредена и за последиците при неизпълнението им. Съобразено е, че неизпълнението на дадените указания води до прекратяване на производството и връщане на въззивната жалба, както правилно е приел първоинстанционния съд. Прието е, че представената впоследствие с молба вх.№10636/06.04.2023г. подписана въззивна жалба с препис за ответната страна е значително след указания срок и не може да бъде зачетена като изпълнение на указанията на съда. По твърдяното от жалбоподателя основание за допускане на касационното обжалване настоящият състав на І г.о. на ВКС приема следното: Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, при спор относно датата на подаване на пощенска или куриерска пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, при което не съществува пречка пощенската (куриерската) служба в качеството й на надлежно овластено с удостоверителни функции лице да издаде документ, удостоверяващ деня на действителното постъпване на пощенската или куриерската пратка. В този смисъл приложеното към изложението определение №353 от 27.06.2017г. по ч.т.д.№893/2017г., ІІ т.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове. Както е прието в определение №312 от 14.07.2016г. по ч.т.д.№705/2016г., І т.о. на ВКС, също приложено към изложението, фактът, че пощата при приемането на пратката е поставила клеймо, което не е ясно в частта относно получаващия пратката клон, не може да води до негативни за страната правни последици. Според определение №838 от 13.11.2014г. по ч.гр.д.№6433/2014г., ІV г.о. на ВКС, също приложено към изложението, когато пощенското клеймо е нечетливо и не може да се установи датата на подаването, тя може да бъде установена от друг, издаден от пощенската служба документ - фискален бон, извлечение от съответните книги или нарочно удостоверение, доколкото няма пречка при грешка или пропуск пощенската служба в качеството й на надлежно овластено с удостоверителни функции лице да издаде документ, в който да удостовери деня на действителното постъпване на пощенската пратка. Приема се също така, че съдът е длъжен и сам да изследва въпроса относно датата, на която пратката е изпратена до съда, след като даде указания на страната, която носи доказателствената тежест за това обстоятелство и събере необходимите доказателства (в този смисъл приложеното към изложението решение №440 от 31.05.2010г. по гр.д.№1504/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС). С тази трайно установена практика на ВКС въззивният съд в случая не се е съобразил, като на първо място не е взел предвид и не е обсъдил обстоятелството, че молбата, с която жалбоподателят е изпратил до първоинстанционния съд подписаната въззивна жалба и преписа от нея за връчване на другата страна, която е постъпила в съда на 06.04.2023г., е била изпратена по пощата. Не е взето предвид, че съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Не е обсъдена поставената върху пощенския плик дата на изпращане, т.е. на подаването на пратката в пощенския клон, както и обстоятелството, че пощенското клеймо е нечетливо и само въз основа на него датата на подаване на пратката не може да бъде установена. Обстоятелството, че молбата с приложената подписана въззивна жалба е изпратена по пощата, не е обсъждано от първоинстанционния съд при постановяване на определението, с което въззивната жалба е върната, тъй като по делото тази молба е постъпила след неговото постановяване, което е посочено и в обжалваното по настоящето дело определение на въззивния съд. Поради това и в подадената въззивна жалба не се съдържат доводи в тази насока. Въззивният съд обаче, както ВКС приема в своята практика, е бил длъжен и сам да изследва този въпрос, да обсъди начина на изпращане на молбата и като констатира, че пощенското клеймо е нечетливо, т.е. от него точната дата на изпращане не може да бъде установена, да даде указания на жалбоподателя да представи други доказателства, от които точната дата на подаване на пратката да бъде установена. Такива съдопроизводствени действия въззивният съд е бил длъжен да извърши, тъй като при проверка правилността на обжалваното определение е следвало да съобрази начина, по който молбата е била изпратена до съда и въз основа на това да формира констатацията си за датата на нейното подаване. По така изложените съображения настоящият състав на І г.о. на ВКС в постановеното по настоящето дело определение №3157 от 21.06.2024г., е приел, че за установяване на релевантните за спора факти производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на жалбоподателя бъдат дадени указания да представи други доказателства, установяващи датата на изпращане на молбата. С молба вх.№12738/19.07.2024г., жалбоподателят в изпълнение на дадените му указания е информирал съда, че не разполага с други доказателства, които да представи, удостоверяващи по друг начин датата на изпращане на молбата, регистрирана в Русенския окръжен съд с вх.№10636/06.04.2023г. При тези данни настоящият състав приема, че подадената от Д. В. Н. частна касационна жалба е неоснователна. Правилно при липсата на данни за датата на изпращане на молба вх.№10636/06.04.2023г. по пощата и предвид пълната нечетливост на поставеното върху пощенския плик клеймо, въззивният съд е приел за меродавна датата на постъпване на молбата в регистратурата на съда. И тъй като молбата е постъпила в съда на 06.04.2023г., т.е. след изтичането на определения от съда срок за отстраняване на нередовностите на подадената от Д. В. Н. въззивна жалба, правилно съдът е приел, че са налице предпоставките за връщане на жалбата. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение