Определение № 4044 от 04.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2753/2024 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Е. Л. П., чрез адвокат Г. С., срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 98 от 10.05.2024 г. по въззивно т.д. № 142/2023 г. от Великотърновския апелативен съд в частта, в която въззивният съд е оставил без уважение искането на Е. П. да й бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., над присъдения със съдебното решение. Съставът на Върховния касационен съд приема, че частната жалба е подадена от адв. С. – тя е страна по процесуалното и по материалното правоотношение с правно осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Вземането е нейно и се присъжда на адвоката, а не в полза на страната, която е представлявала безплатно. Частната жалба е допустима. Жалбоподателят изразява становище за неоснователност на обжалваното определение. Насрещната страна М. Й. Н., лично и като ЕТ “Б. – М. Н.“, чрез адвокат Г. Г., отговаря в срок, че частната жалба е неоснователна. Б. М. Н. и „Б. ..“ ООД не са изразили становище по касационната жалба. Срещу въззивното решение, постановено по същото въззивно дело е подадена и касационна жалба, образувана в касационно гр.д. № 2754/2024 г. по описа на ВКС. От резултата по материалноправния спор зависи и как следва да се разпределят съдебноделоводните разноски по делото, вкл. как да се разреши частната жалба, подадена от адв. С.. Съдът намира, че двете производства – по касационната жалба и по частното гражданско дело следва да се съединят за общо разглеждане, поради което