Определение № 8751 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8119/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Й. Н., подадена чрез адв. В. Грозев, срещу Определение № 26296/29.06.2026 г., постановено по адм. дело № 7346/2026 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2582411/20.03.2026 г., издадена от командир на отделение при 06 Районно управление /РУ/ при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. В частната жалба се поддържа, че определението е необосновано и неправилно. Навеждат се доводи за допуснати нарушения при извършената проверка, въз основа на която е издадена оспорената заповед, като се оспорват изводите на съда за липса на предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение на акта. Иска се отмяна на определението и спиране на предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. Ответникът - командир на отделение при 06 Районно управление (РУ) при СДВР не изразява становище по частната жалба. Върховен административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт приема следното: На 20.03.2026 г. спрямо С. Й. Н. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5266812 от 20.03.2026 г., в който е отразено, че при управление на моторно превозно средство същият е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП. На 20.03.2026 г. със Заповед № GPAM-2582411 командир на отделение при 06 Районно управление към СДВР работи прилага спрямо Н. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. С жалбата срещу заповедта С. Н. е отправил искане по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК за спиране на предварителното ѝ изпълнение. Обосновал е искането с твърдения, че отнемането на свидетелството за управление на МПС ще възпрепятства упражняването на ежедневната му трудова дейност, свързана с извършване на довършителни строителни работи и доставка на необходимите за тях строителни материали, като преустановяването на тази дейност ще се отрази неблагоприятно в личен и семеен план. Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта за неоснователно, поради това, че оспорващия не е установил наличието на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта, които да могат да бъдат противопоставени по степен на значимост на обществения интерес, защитен от закона. Приел е, че твърденията за невъзможност за упражняване на трудова дейност и за неблагоприятни последици в личен и семеен план не обосновават наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Настоящият касационен състав намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящият случай предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, които предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт. Доколкото специалният закон не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите правила по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Предпоставка за спиране от съда на изпълнението е възможността то да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като доказателствената тежест за установяване на съответните факти и обстоятелства е на лицето, което иска спирането. Частният жалбоподател поддържа, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителни и трудно поправими вреди, тъй като ще възпрепятства упражняването на трудовата му дейност. Твърди, че извършва довършителни строителни работи, за които е необходимо транспортиране и доставка на строителни материали, както и че притежаването на свидетелство за управление на МПС е необходимо за започване на работа като „доставчик“. В подкрепа на тези твърдения се позовава и на представено удостоверение от „Трибус Аерус“ ООД, съгласно което след успешно проведено интервю е одобрен за сключване на трудов договор за длъжността „доставчик“, за което се изисква притежаването на свидетелство за управление на МПС. Излага и обстоятелства от семеен характер, а именно, че съпругата му работи на минимално трудово възнаграждение като продавач-консултант, а двете им малолетни деца имат ежедневни потребности, свързани с посещаване на учебни заведения и спортна база, които се намират на отдалечени места и до които общественият транспорт не е редовен, поради което семейството използва моторно превозно средство за придвижването им. Посочените обстоятелства несъмнено сочат, че временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство създава затруднения както в професионалната, така и в личната и семейната сфера на жалбоподателя. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че са налице значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Неблагоприятните последици от невъзможността за лично управление на МПС са присъща и непосредствена последица от наложената принудителна административна мярка и сами по себе си не обосновават наличие на вреда с интензитет, който да преодолее законово презумирания обществен интерес, обусловил предварителното изпълнение по чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП законодателят предварително е извършил преценка за значимостта на обществения интерес, като е придал незабавно изпълнение на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки. В конкретния случай мярката е приложена във връзка с данни за отказ от проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, поради което защитеният обществен интерес е непосредствено свързан с безопасността на движението и опазването на живота и здравето на участниците в него. За да бъде преодоляна тази законова презумпция е необходимо да бъдат установени конкретни вреди с такава тежест, че интересът на жалбоподателя да бъде противопоставим на защитения обществен интерес. Такива вреди по делото не са доказани. В допълнение следва да се посочи, че доводите на частния жалбоподател относно допуснати нарушения в хода на извършената проверка са относими към законосъобразността на оспорената заповед и подлежат на обсъждане при разрешаване на спора по същество. Същите не представляват самостоятелни основания за спиране на предварителното изпълнение, доколкото в производството по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът преценява дали предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение