Определение № 2055 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1142/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. М. Х. и А. С. Х., подадена чрез адвокат П. Атанасова, против протоколно определение № 5276/26.11.2025 г., постановено по административно дело № 1834/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставено без уважение искането им за конституиране като заинтересовани страни в съдебното производство. В частната жалба се сочи неправилност на оспореното определение, като са изложени доводи за това, че административният акт, който се оспорва е издаден по техен сигнал и процесният строеж, нареден за премахване е разположен в техния имот и върху регулационната линия към имота им. Иска се отмяна на определението и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания да бъдат конституирани като заинтересовани страни по делото, респективно като трети лица – помагачи на страната на ответника по оспорването. По реда на чл. 232 АПК е депозирано възражение от А. Ю. Х. – жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство, в което са изложени доводи за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от лица, по отношение на които се прегражда достъпа до съдебното производство. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол по жалба на А. Ю. Х. е Заповед № 508/31.07.2025 г., издадена от Кмета на Община Гърмен, с която му е наредено да премахне строеж „Масивна сграда“, находящ се в имот с пл. № 5, УПИ I кв. 8 по плана на [населено място], Община Гърмен. По изрично искане на Д. М. Х. и А. С. Х., съдебният състав е отказал да ги конституира и допусне като страни по делото, като именно това определение се оспорва пред настоящия съд. Съдебното определение е правилно. В съдебното производство по оспорване на заповед, разпореждаща премахване на незаконен строеж, страни са само оспорващият заповедта и органът, който я е издал. Всяко лице, което твърди, че има правен интерес от оспорването има право на самостоятелна жалба, чиято допустимост подлежи на съдебна преценка, но в случай, че такава жалба не е депозирана, съдът няма право да конституира трети лица като заинтересовани страни в съдебното производство, освен ако същите не са адресати на заповедта и не са я оспорили. В случая единствен адресат на акта, в качеството му на извършител на строежа, е оспорващият в първоинстанционното производство А. Ю. Х.. Независимо от обстоятелството, че частните жалбоподатели твърдят, че строежът попада в техния имот, те имат право единствено да сезират административния орган, което са и сторили, но не могат да участват в съдебното производството като помагачи на ответника. Оспорената заповед не засяга непосредствено техни законни права и интереси, нито създава задължения за тях, поради което те не следва да са страни в съдебното производство, както правилно е приел съдът. Предвид изложеното и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение