Определение № 2290 от 20.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1794/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД – чрез адв. А. М. от ХАК, с надлежно учредена по делото представителна власт, за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 152/26.05.2024 г. по в. т. д. № 520/2023 г. на Апелативен съд-Варна, с което съдът е уважил предявените от „Ар Ти Ай Файнънс“ ГмБХ срещу „Водоснабдяване и канализация-Шумен“ ООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове в общ размер от 65026,45 лв. (60209,68 лв. - дължима месечна вноска до 10.01.2020 г., част от възнаграждението в размер на 6069135,73 лв. по договор от 08.01.2013 г. за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] и 4816,77 лв. - мораторна неустойка върху месечната вноска, дължима до 10.01.2020 г.), ведно със законната лихва за забава върху месечната вноска от момента на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г., до окончателното ѝ заплащане. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Молбата за спиране е основателна. Установява се от данните по настоящото дело, че срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба. Съгласно чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло сумата от 65026,45 лв., като постъпването ѝ по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 20.08.2024 г. При така изяснените факти настоящият съдебен състав достига да правния извод, че са породени процесуалните предпоставки на чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд