Определение № 3351 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2358/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от П. П. В. от гр.София, чрез адв. Добрев, против определение № 3608 от 28.01.2026 г., постановено по адм. д. № 13514/2025 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/ с доводи за неправилност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, не е представено възражение на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по искова молба на П. П. В. от гр.София срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с посочено правно основание чл. 250 от АПК и искане П. В. да бъде освободен от Затвора – [населено място], след като бъде зачетен съдебния акт по НОХД № 7216/2025г. по опита на СРС, 7-ми състав и от така определения със споразумението по горното дело срок за изтърпяване на наказание да бъде приспаднато времето на вече изтърпяното по НОХД №18964/2017г. наказание. Със свое Разпореждане №500 от 06.01.2026г. по делото АССГ е оставил молбата на П. В. без движение, като ,наред с другите констатирани пороци на същата, е указал на В. в 7-дневен срок от съобщението да уточни кой точно акт оспорва, алтернативно защита по кой ред търси – по чл.250 /АПК или по чл.256/АПК. В указания му от съда срок П. П. В. чрез адв. К.Добрев е депозирал по делото молба от 13.01.2026г., с която уточнява, че исковата му молба следва да се разглежда като жалба,тъй като търси защита по реда на чл.250 от АПК. Според жалбоподателя налице е незаконосъобразно фактическо действие на органите на затворническата администрация, тъй като задържането му в Затвора – [населено място] съставлява продължаващо и към момента фактическо действие, което не се основава на конкретен акт /няма правно основание/, продължава след изтичане на присъдата му и пряко засяга негово основно право- на лична свобода и свободно придвижване. С обжалваното определение съдът е приел искането за процесуално недопустимо, оставил го е без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да стигне до този правен резултат, АССГ, въпреки направените от В. уточнения на претенцията му, е приел, че действителната квалификация на искането се прави не от лицето, сезирало съда с него, а по усмотрение на съда на база фактическите основания и петитума на исковата молба/жалбата. По горните съображения АССГ е заключил, че предявеното искане неправилно е квалифицирано от молителя като такова по чл.250 АПК, тъй като не са посочени неоснователни фактически действия, които следва да бъдат прекратени, а се касае за иск с правно основание чл.256 АПК – търси се защита срещу бездействието на администрацията да освободи В. от затвора. Доколкото обаче ,за да е налице незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл.256 от АПК, е необходимо затворническата администрация да дължи, и то пряко по силата на императивна правна норма, а не въз основа на издаден от началника на затвора индивидуален административен акт / какъвто бил необходим при освобождаване на затворник по см. на чл. 186, ал.1 от ППЗИНЗС/,извършването на противостоящо на бездействието фактическо действие ,АССГ е заключил, че разпоредбата на чл.256 от АПК е неприложима, оставил е исковата молба на П. В. без разглеждане и е прекратил производството по адм.д. № 13514/2025г. по описа на АССГ. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място – при оставяне на исковата молба без движение и повторното й уточняване с молба от 13.01.2026г. с повторно посочване, че се иска прекратяване на неоснователни фактически действия по реда на чл.250 от АПК, както и, изхождайки от изложените в молбите, с които съдът е сезиран, фактически основания и петитум, неправилно АССГ е квалифицирал искането като такова по чл.256 от АПК. На следващо място - въз основа на по-силния аргумент от приетото с Тълкувателно решение № 6/17.12.2025г. по т.д. № 3/2024 на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, наличието или липсата на бездействие на административен орган по задължение, пряко произтичащо по закон, следва да е въпрос по съществото, а не по допустимостта на правния спор. Предвид гореизложеното определението на АССГ следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на същия съд за ново произнасяне при спазване на следните указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно: При връщане на делото на същия съд, АССГ следва отново да остави жалбата без движение, като укаже на страната в 7- дневен срок от съобщаването отново да уточни искането си до съда и да заяви дали търси защита по реда на чл.416, ал.8 от НПК и дали твърди, че присъдата или определението са приведени в изпълнение без правно основание или се твърди, че се изпълнява наложено наказание над определения срок или размер по см. на чл.2, ал.1,т.6 от ЗОДОВ, съответно съдът да прецени дали в случая началникът на затвора – Бургас извършва административна дейност или не, съответно налице ли е фактическо бездействие при осъществяване на административна дейност или не, за да се обоснове дали делото е подведомствено на административните съдилища или не. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав