Определение № 7145 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6652/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на областния управител на Област София против определение № 16827/16.05.2025 г., постановено по адм. дело № 607/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение под минимално нормативно установения размер. Ответната страна в писмено становище релевира доводи за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК вр. чл. 248 ГПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че трудът на адвоката не е бил съществено надценен, тъй като упълномощеният от жалбоподателя адвокат е депозирал жалба, в която подробно и изчерпателно е изложил доводи и съображения за незаконосъобразност на мълчаливия отказ на областния управител на област София, представил е подробни писмени бележки, поради което и съдът намира, че не може в никакъв случай да се счита, че трудът на адвоката е съществено надценен с оглед спецификата и сложността на правния спор между страните. Присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000 лева освен, че е обичайно за пазара, е и в минималния размер присъждан за дела с подобна фактическа и правна сложност, поради което е оставил искането на Областния управител на област София, с която се иска изменение на решение № 13565/17.04.2025 г., постановено по адм. д. № 607 по описа за 2024 г. на Административен съд - София град, в частта за направените по делото разноски, без уважение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с приложимия материален закон и при точно съобразяване на решението на СЕС по дело С-438/22. Настоящата съдебна инстанция се присъединява към изложените от административния съд мотиви, поради което не следва да ги преповтаря. Понастоящем не са релевирани доводи и доказателства, които да налагат промяна на постановените изводи на първоинстанционния съд, който като е приел, че не следва да се присъжда по-нисък размер и е отхвърлил искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по частната жалба, претендира разноски за настоящото производство, но такива не се дължат не следва да бъдат присъждани. Според трайната съдебна практика, разноски в производството по разноски не се дължат. Общата норма на чл. 81 ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество. Поради това, искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция в производството относно разноските, е неоснователно и не следва да се уважава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,