Определение № 1873 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1381/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), приложими на основание чл. 216а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба от „Секюрити Сървиз 2010“ ЕООД, гр. София, представлявано от управителя В. Денчев, подадена чрез адв. С. Русанова от Адвокатска колегия - София, срещу определение № 34 от 15.01.2026 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) по преписка, вх. № КЗК-1054/22.12.2025 г., с което на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 от ЗОП е оставено без уважение искането на настоящия частен жалбоподател за налагане на временна мярка налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Физическа, невъоръжена охрана и охрана със СОТ на обектите на Регионален Военноисторически музей – Плевен по обособени позиции: Обособена позиция 1 – „Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ и „Скобелев парк-музей“; Обособена позиция 2 – „Къща музей „Цар Освободител Александър ІІ“; Обособена позиция 3 – „Обекти охранявани със СОТ“, в частта по обособена позиция № 1 – „Панорама „Плевенска епопея 1877 г., и „Скобелев парк-музей“, открита с Решение № F780424/02.12.2025 г. на възложителя и с уникален номер в РОП 02172-2025-0003. Жалбоподателят е навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че Комисията неправилно е извела извод за липсата на предпоставките за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, като е подходила твърде формално при преценка на законовите предпоставки, поради което прави искане за отмяната на обжалвания акт и постановяване на друго определение по съществото на спора, с което да бъде наложена исканата на основание чл. 204, ал. 1 от ЗОП временна мярка „спиране на процедурата“. Ответникът – директора на Регионален военноисторически музей – Плевен, гр. Плевен. В срока по чл. 232 от АПК, приложим на основание чл. 216а, ал. 3 от ЗОП, в постъпилия по делото отговор на частната жалба изразява становище за нейната неоснователност за което развива подробни съображения. Настоящият състав на Върховния административен съд, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от оспорване на акта на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Секюрити Сървиз 2010“ ЕООД подадена срещу Решение № F780424/02.12.2025 г. на директора на Регионален военноисторически музей – град Плевен, за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, по вид "пряко договаряне", с гореописания предмет. По направеното искане е постановено обжалваното определение, с което КЗК е оставила без уважение искането на жалбоподателите за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. За да постанови този резултат КЗК на първо място е приела, че жалбоподателят, който иска налагането на временната мярка, носи и доказателствената тежест да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че обжалване на решението за откриване на процедурата не спира изпълнението. Счела е, че жалбоподателят не е изложил аргументи, подкрепени с доказателства, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните и по-специално като участници в процедурата, които ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. По отношение на изложените доводи за допуснати нарушения на ЗОП Комисията е посочила, че към настоящия момент не може да се произнесе по безспорен и категоричен начин дали са извършени сочените нарушения при откриване на процедурата, които водят до опорочаване на решението за откриването й, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. На следващо място Комисията, след задълбочена преценка на възможните последици от налагането на временната мярка, е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото. Изводът е направен с оглед предмета на обжалваната обществена поръчка, който е от важно обществено значение, а именно при спиране на процедурата може рефлектира негативно върху интересите, както на възложителя, така и върху тези на лицата, желаещи да посетят обектите с изключително обществено, културно и национално значение, обхванати от предмета на Обособена позиция № 1 на обществената поръчка. Доколкото обектите Панорама "Плевенска епопея 1877 г. и „Скобелев парк-музей“, като част от културната и историческа памет на българския народ са с интензивен посетителки поток, то налагането на временна мярка спиране на процедурата би създало реален риск от възникване на период без надлежно осигурена охрана, което неименуемо би застрашило както физическата неприкосновеност на находящите се в тези обекти ценности и сигурността на посетителите, така и опазването на обществения ред. Предвид изложеното КЗК е приела, че налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще доведе до увреждане на обществения интерес като цяло, както и ще настъпят неблагоприятни последици за възложителя, доколкото би възпрепятствало изпълнението на неговите публичноправни задължения по опазване на културното наследство и осигуряване на безопасна среда за гражданите и посетителите в обектите. По изложените мотиви КЗК е приела, че са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, превишават ползата от нейното налагане и на това основание е оставила без уважение искането за налагане на временна мярка. Обжалваното определение е правилно. Настоящият съдебен състав счита, че КЗК законосъобразно е тълкувала и приложила разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП. С първата норма от цитираните норми е регламентирано, че подадената жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Следователно законодателят е преценил, че е в обществен интерес оспорването на решение за откриване на възлагателна процедура да не спира процедурата и това е общият приложим принцип. Като отклонение от това правило е предвидена възможността за налагане на временна мярка, но само по изключение - при искане от страна на жалбоподателя и при условията, регламентирани с текста на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Съобразно тази норма Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В ал. 3 от визираната разпоредба е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка в случай, че отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, поради което Комисията извършва преценка на възможните последици предвид интересите на страните в производството и следва да обсъди последиците от спирането на процедурата преди всичко във връзка с обществения интерес. В конкретния случай, противно на наведените от жалбоподателят твърдения за необоснованост на оспореното определение, КЗК е съобразила предмета на поръчката, възможните последици от налагане на временната мярка с оглед всички интереси, които могат да се увредят, при което обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, след като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. Настоящият състав счита, че КЗК е извършила обективна преценка на интересите по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП и предвид предмета на поръчката и възможността за засягане на широк кръг лица, като предметът на поръчката е свързан със защита на прилежащите към Регионален Военноисторически музей – град Плевен, обекти, срещу недопускане на противоправно проникване, поведение и действия, в резултат на които биха настъпили имуществени вреди и/или биха възникнали рискове, свързани с живота и здравето на физическите лица (служители, посетители), намиращи се на територията на обектите, на които следва да се даде приоритет пред евентуалното увреждане интереса на жалбоподателя, тъй като отрицателните последици за интересите на възложителя и най-вече на обществото като цяло превишават ползата от налагане на временна мярка - спиране на процедурата по обществената поръчка. Неоснователни са наведените оплаквания, че КЗК не е съобразила като потенциално засегнат интерес необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура. Мотивите в тази връзка са насочени към въпроси, които касаят решаването по същество на спора относно законосъобразността на атакуваното пред КЗК решение, които не е предмет на настоящото производство. Правилно в случая е прието, че ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура. Отделно от това жалбоподателите, както в първоначалната жалба пред КЗК, така и в подадените частни жалби не са представили конкретни доказателства, от които да се направи извод, че с продължаването на процедурата неговите интереси ще бъдат увредени по необратим начин. Също така не може да има спор, че общественият интерес е с предимство пред интереса на конкретен правен субект, независимо дали този интерес е икономически, юридически, търговски или професионален. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,